Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП д-р Андрей Ковачев: Прикрити зад комунистическата пропаганда „жертви на фашизма“ в България…

Визираният проект ясно фиксира времеви период от българската история – 1923-1944 г. Но нека не се залъгваме от представеното заглавие на проекта – „Паметник на децата, загинали по време на трагичните конфликти в България 1923-1944 г.“ Защото то не е автентичното, а е променено, за да звучи по-приемливо и вероятно да не разкрива истинските цели на тази „инициатива“.

При внасянето на искането от Инициативен комитет преди 5 години за разрешение проектът е озаглавен „Паметник на децата, жертви на фашизма“. Този факт е важен, за да стане ясно, че хората, които стоят зад идеята за този паметник, използват една чувствителна тема, за да продължат пропагандата на бившата Българска комунистическа партия. А именно твърдението, че въпросните жертви са жертви на фашизма в България.

След краха на тоталитарната комунистическа система през 1989 г. историческата наука ясно се е произнесла по този въпрос, но очевидно за авторите на коментирания проект това не само не е приемливо, но водещо е желанието им да се продължи историческата манипулация, налагана близо половин век от комунистическата партия в условията на пълна цензура и комунистическа пропаганда от съветски тип, а именно манипулация за „фашизма“ в България или „монархофашизма“, както режимът на БКП го нарича в различни периоди.

На хората, които са обективно запознати с фактите, им е добре известно, че нито едно управляващо политическо мнозинство в България през ХХ век, нито монарх, са управлявали по програма или с фашистка идеология, каквито управления са характерни за Италия при Мусолини (1922-1943), Унгария при Салаши и Партията на кръстосаните стрели (1944-1945), или националсоциалистическа идеология, както е в Германия при Хитлер (1933-1945).

Дори и след направената корекция в заглавието на проекта един от активните представители на Инициативния комитет продължава да отстоява в публичното пространство тезите на тоталитарния комунистически режим, което е изключително и неуважително към голяма част от българското общество в ХХI век (Виж: Велислава Дърева, „Над 250 деца са убити и над 2900 загинали при депортацията в годините 1923-1944“, интервю в информационна агенция „Фокус“, 27.01.2023 г.: „…защо паметникът е в този исторически период – ами защото в този исторически период е фашизмът, защото този исторически период е антифашистката борба. Няма как да измислим друг исторически период, просто няма как да стане“ – https://www.focus-news.net/novini/interviu/Velislava-Dureva-Nad-250-deca-sa-ubiti-i-nad-2900-zaginali-pri-deportaciyata-v-godinite-1923-1944-1546141).

Промяната на името на проекта е формална, както през 1990 г. под напора на събитията и заплахата да понесе политическа отговорност БКП набързо се преименува също толкова формално на БСП, отказвайки се от монопола върху истината, но удобно пропускайки да се извини на българския народ за извършените престъпления след 9 септември 1944 г.

Промяна на заглавието има, но не и на мисленето на хората, които стоят зад него и целта им. От тази гледна точка – нежеланието да се съобразят с историческата истина и обективен прочит на историята 34 години след краха на тоталитарната комунистическа диктатура – подставя под въпрос целите на проекта.

Важно е при обсъждането на проекта да се има предвид и историческите събития в посочения времеви период. Трябва ясно да се посочи, че до голяма степен така определените в промененото заглавие на проекта „трагични събития 1923-1944“ са в резултат на действията на една антибългарска партия – Българска комунистическа партия (тесни социалисти), приела основните принципи, идеология и символи на Руска комунистическа партия (болшевики). От юли 1919 г. до края на Коминтерна през 1943 г. БКП се води негова секция в България и изпълнява указанията на един тоталитарен комунистически режим в една чужда държавна – СССР.

Известно е, че след Деветоюнския преврат през 1923 г. БКП заема неутрална позиция, която е критикувана от Коминтерна и под негов натиск, въпреки нежеланието на по-старите социалдемократи да бъдат въвлечени в прибързани революционни действия, е направен опит за въоръжен метеж през септември същата година. Целта на Москва е България да бъде въвлечена в гражданска война и чрез нея да се приложи болшевишкия опит за завземането на властта.

В началото на 1924 г. 21-то Народно събрание гласува Закона за защита на държавата, с който се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. Мерките са в отговор на опитите на комунистическата партия, да предизвика дестабилизация на страната.

Въз основа на закона, през април 1924 г., Върховният касационен съд обявява за разтурена БКП и Комунистическата пария започва да действа като нелегална организация.

Въпреки кръвопролитията от септември 1923 г. БКП продължава линията на въоръжени действия като на преден план излиза създадената по съветски модел Военна организация към Централния комитет (ЦК), чийто ръководители и членове са обучавани от изпратен от Москва специален военен инструктор. Военната организация на БКП провежда политика на терор срещу представители на българската власт.

Връх на терористичните ѝ действия е подготовката и извършването на бомбени атентат в църквата „Света Неделя” в София на 16 април 1925 г. по време на опелото на убития от комунистически терористи два дни по-рано като част от плана ген. Константин Георгиев.

В резултат на бомбения атентат загиват над 200 души, сред които и много невинни граждани, както и невинни деца, а 500 души са ранени в атентата, останал в историята най-кървавият терористичен акт през ХХ век.

Резонен е въпросът: защо авторите на „проекта“ не включат и тези дела, които не са жертва на „фашизма“ в България? Защо няма нито дума за тях? Този двоен стандарт в подхода към жертвите, които инициаторите на проекта допускат, говори още по-ясно за разделителните линии в обществото, който проектът поставя в обществото.

Цинизъм е и да се говори за деца, жертви на „фашизма“ в България в Македония и Тракия при условие, че такова управление никога не е съществувало, а е продукт на комунистическата пропаганда. Още повече, като се знае, че българската държавна е поставена в ролята на администратор на тези територии в един период на Втората световна война. Подобно заиграване с трагедията на жертвите на нацизма, говори за евтиния популизъм, който инициаторите на „проекта“ изглежда преследват.

В заключение ще отбележа, че проектът ще се обсъжда във време на война, която режимът на Путин воюва срещу Украйна. И когато една от трагичните последици на този брутален акт на Кремъл е смъртта на стотици украински деца, а други 200 000 украински деца са отвлечени от агресорите и съдбата им е неясна.

Г-жа Дърева, която активен член на Инициативния комитет на проекта за паметник, обаче не само не е проявила интерес като журналист по тази тема (ако действително темата с децата като жертви я интересува), но пропагандира тезите на Кремъл, че Русия е нападната страна (Виж: Велислава Дърева, „Разчленителите на Русия. Хронология на една 200-годишна война“, Поглед инфо, 18.10.2022 г.: „Отново воюват срещу Русия. Вкупом“ – https://pogled.info/avtorski/Velislava-Dareva/razchlenitelite-na-rusiya-hronologiya-na-edna-200-godishna-voina.147697).

Не на последно място ще отбележа, че в Инициативния комитет за реализиране на проекта, влизат не само открити поддръжници на режима на Путин, но и лица, които са с установена принадлежност към репресивния апарат на БКП – Държавна сигурност. Това отново трябва да ни напомни за опитите на лица, зависими от тоталитарното комунистическо минало, да влияят на решенията, които българските институции взима днес.

Изводът, който може да се направи е, че въпросният „проект“ няма за цел обективен прочит на историята и цялостно отношение към детските жертви в посочения период, а залага на опорни точки, базирани на идеологията на тоталитарния комунистически режим.

Без съмнение по тази причина един такъв проект ще възпроизведе не стремеж за преклонение пред жертвите, било то и деца, а ще очертае поредна разделителна линия в българското общество.

Позволявам си да използвам тази позиция и да призова районната и общинската администрация, както и областния управител на Софийска област да осигурят и изпълнят без никакво забавяне решението на СОС за премахване на комунистическия пропаганден артефакт „ПСА“ от Княжеската градина!