Групата на Европейската народна партия (ЕНП) в ЕП призовава Европейската комисия да създаде „Construct-EU“ – механизъм на стойност 11.6 млрд. евро, който да компенсира повишените цени на строителните материали, суровините и високата инфлация.
Автор на предложението е българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков, като то е сред седемте мерки в подкрепа на европейската икономика от името на 177-те евродепутати в Групата на ЕНП.
Това съобщиха специално за вестник „Строител“ от екипа на Андрей Новаков. По същество идеята цели да мобилизира 11,6 млрд. евро по линия на кохезионната политика, които държавите не са използвали през 2021г.
Те ще са на разположение през 2022г., но едва ли ще бъдат използвани поради огромното закъснение при стартирането на кохезионните програми за период 2021-2027г. Вместо да бъдат загубени, те могат да покрият инфлационните разходи, свързани със строителни материали и суровини, използвани в изграждането на транспортна, градска, енергийна и социална инфраструктура по европейски проекти. Целта е да не бъдат поставени в риск проектите и ликвидността на изпълнителите на строително-монтажни дейности. Предоставянето на възможност за гъвкавост към държавите-членки при употребата на тези средства е ключово в справянето с инфлацията и разходите на фирмите в строителния бранш. Идеята е да бъдат покрити разходите по инфраструктурни обекти със задна дата, считано от 1-ви януари 2021г.
Предложението на Новаков отразява исканията и на българския строителен бранш, който към момента трябва да разчита на собствената си ликвидност при покриването разликите в цените на материалите и суровините, за да може да тече изпълнението на възложените инфраструктурни обекти. Достатъчно е Европейската комисия да публикува законодателно предложение, с което се предоставя гъвкавост при ползването на този ресурс, след което Съветът и Европейският парламент могат да приемат предложението като неотложно. Всичко това е възможно в рамките на три седмици. Ако предложението се окаже работещо, бюджетът му може да бъде увеличен с още средства. Възможността за създаването на механизма се корени в забавянето на кохезионните програми. В резултат на последното за миналата година въобще не са използвани общо 46.4 млрд. евро от кохезионната политика. Т.е. тази сума представлява 100% от кохезионния бюджет на Съюза за 2021г. Европейските правила гласят, че такива средства следва да се разпределят на четири равни части в периода 2022-2025г. Проблемът е, че 11.6 млрд. евро ще бъдат добавени към сумите, които трябва да бъдат инвестирани за 2022г. и надали ще бъдат оползотворени, особено при факта, че до днешна дата в ЕС няма договорени (камо ли разплатени) средства от новия кохезионен период.
