Днес не са необходими много думи. Човечеството се сблъска със заплаха, която не се лекува с приказки. Можем да си помогнем само, ако осъзнаем своята отговорност като личности и народ, като проявим национално единство и солидарност – помежду си и с всички хора в Европа и света, изправени пред същата опасност като нас. Днес не е време за дребни политически сметки и страсти, за политическа конфронтация и извличане на политически дивиденти, за победи над политическия „противник”. Това го казвам на онези пишман опозиционери, за които дребнавото критикарство е като политическа краста. Съветът ми към тях е: приберете си егото у дома, укротете поне временно мераците си, свийте партийните знамена за по-добри времена. Не си играйте със съдбата, не политизирайте смъртта. Защото днес сме изправени именно пред смъртна заплаха. И би трябвало най-напред политиците да осъзнават това. Не изнервяйте и не дразнете допълнително хората. Не атакувайте в този момент институциите. Те си вършат отговорно работата. Вашият час ще дойде отново. Ще има избори. Всичко ще си кажете тогава – и истината, и лъжата. Но сега се куртулисайте. От това гражданското ни общество само ще спечели. Свалете шапка на личности като ген.-майор проф.д-р Венцеслав Мутафчийски, на всички от Националния оперативен щаб за борба с животоотнемащата пандемия, на лекарите и медицинските сестри, на доброволците. Те изпълняват своя длъг. На „безстрашните” и безхаберниците ще кажа: Пазете си безстрашието и безхаберието за утрешния ден! Днес то никому не е нужно. На многознайковците: замълчете! Думите ви не лекуват. На тарикатите на дребно и на едро, на печалбарите: не бързайте от нещастието да правите богатство. То ще ви съсипе. Отвратително е, че още на първия ден от извънредното положение, въведено абсолютно своевременно и отговорно от правителството, започнаха да се правят дребни бакалски сметки, разнесе се рев за пари. Изчакайте поне месеца да отмине, една заплата време да изтече. Тогава ни разказвайте за хотелите си, за баровете и дискотеките си, за търговските си планове. Европейският съюз отново помага. Както винаги ни е помагал. Необходимо е да чуваме и осмисляме отговорната информация. Да не даваме ухо на всякакви врели некипели, на врачувания. Да спазваме това, което ни казват лекарите. Да пазим дома. Неволята и бедата би трябвало да ни сплотят, да усилят солидарността помежду ни. Ние, българите, сме доказали, че различно разбираме доброто. Затова и сме теглили в своята история. Неразбирателството е наша национална черта. Много са нашенците, които я ползват, за да извлекат политически дивиденти. Но защо сега? Почакайте, освестете се, проветрете си белите дробове, оживейте. Солидарност, единство и отговорност – това е необходимо днес на България! |