По темата за Европейския зелен пакт, за Механизма за справедлив преход и Механизма за възстановяване, по който България получава безпрецедентен финансов ресурс, за актуалните теми в Европейския парламент разговаряме с българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков.
Той сподели напредъка на разговорите по пакета „Мобилност“ и оценка за изпълнението на оперативните програми в България. В Европейския парламент той членува в няколко важни комисии: BUDG – Комисия по бюджети, REGI – Комисия по регионално развитие.
Г-н Новаков, каква част от средствата за възстановяване на ЕС до момента сме използвали и по какви направления?
Към момента средствата още не са налични поради две причини. Предстои всички държави да ратифицират решението за новите собствени ресурси на европейския бюджет, които ще помогнат при връщането на европейския заем. Парламентът ще ускори реформата като позволи използването на фонда за възстановяване „Next Generation EU“ на стойност 750 милиарда евро. Освен това новите източници на приходи ще осигурят ново финансиране за бюджета на ЕС, като например налога върху пластмасите и ще помогнат за погасяване на дълга, създаден от фонда за възстановяване.
Решението за собствените ресурси е в основата на Спасителния план за възстановяване. Предстои Европейската комисия да одобри националния План за възстановяване и устойчивост до два месеца в началото на лятото. Страната непрекъснато преразпределя ресурс от оперативните програми за възстановителни мерки, които впоследствие ще бъдат възстановени по линия на REACT-EU. Това е един от инструментите, който ще се финансира от Спасителния план. Това са средства, които след това ще бъдат пренасочени, така че страната ни не губи абсолютно нищо. Напротив, гъвкави сме и използваме това, което е налично към момента. Да не говорим, че ще може да инвестираме средствата чак до 2026 година, което означава реални разплащания по проекти.
Как се развиват преговорите с България по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, какви са основните критики или оценки?
Планът за възстановяване и устойчивост на България е готов и изпратен до ЕК. Знам, че първоначалната оценка на ЕК е положителна, чакаме и окончателната. Не ми е известно да има някакви промени, които страната ни трябва да отразява. Бяха направени няколко обществени обсъждания, в резултат на които самият документ набъбна много с идеи, които бяха получени от неправителствения сектор. Впоследствие бяха заложени в самия документ. Според мен това го прави доста добър.
В Плана обаче не се съдържа конкретна информация колко допълнителни частни инвестиции ще бъдат привлечени към тези 12 млрд. лева, предвидени по него, което е едно от основните изисквания?
Всъщност точно тази идея присъства в плана. Например 90 млн. лева за възстановяване на малките и средни предприятия от Механизма за възстановяване и устойчивост и още толкова допълващо частно финансиране чрез три тематични фонда за технологична модернизация, за зелен преход и за дигитализация. Частните инвестиции присъстват в Плана за възстановяване и устойчивост. Те обаче идват вследствие да допълнят вече сигурно европейско финансиране. Една от причините частните инвестиции да липсват в момента е именно риска. Тогава, когато ЕК се намеси с европейския бюджет. Тогава риска пада и частните инвестиции ще се увеличат.
Каква е оценката на ЕК за отделянето на толкова средства за енергийна ефективност по Плана за възстановяване и устойчивост? Ще трябва ли да се смени подхода за въвеждане на съфинансиране на проектите?
Под енергийна ефективност имате предвид едната му част- санирането, другата му част е от Зеления преход. За Зелен преход страната ни отделя почти 50% от средствата, предвидени по Механизма за възстановяване и устойчивост. Енергийната ефективност е задължителен елемент от плановете на държавите членки. Всяка една е заложила на енергийна ефективност в своето развитие, защото води до намаляване на емисиите на парникови газове предвид целите на ЕС за намаляване на емисиите следващите десетилетия. Инвестициите са нужни поради лошите енергийни характеристики на сградния фонд в страната. Класовете на енергопотребление са Е, F, G, които са съответно едни от най-ниските. Всъщност за цифровия преход за дигитални технологии и модернизация планът предвижда едва 28% от ресурса. Така че значителна част ще отидат за енергийна ефективност. Планираме около 2 млрд. лева за Интелигентна индустрия, привличане на чуждестранни инвестиции, развитие на индустриалните екосистеми, програми за развитие на индустриални паркове, за икономическа трансформация, малки и средни предприятия.
Ако говорим за енергийния преход на европейско ниво какви са актуалните дебати, за може България да осъществи своя преход по най-добрия начин конкретно във въглищните региони?
В България по Механизма за справедлив преход ще бъдат заделени около 1,2 млрд. евро. Технически погледнато до юни месец регламентът няма да е публикуван в официалния журнал на ЕС. Въпреки това правителството не чака формалностите и вече работи активно с ЕК и изпълнителните на териториалните планове. Друго нещо, по-важно, да не експлоатираме темата с Марица Изток и Маришкия басейн. Има три неща, в които вярвам. Въгледобивът няма да бъде закрит в обозримо бъдеще. България ще продължи да разчита на ефективната работа на тези мощности. Има решение за запазване на работните места в региона и то се нарича улавяне и съхраняване на въглерода. Това е допустимо за инвестиции дори от страна на Европейска инвестиционна банка.
Тук виждате ли възможността тези централи да заработят реално за улавяне на въглерод? Какво се случва в останалите държави –членки, Полша например изцяло променя начина на управление на енергийния сектор?
Полша е подходящ пример, който ако вие не бяхте дали, щях да дам аз. Защо съм уверен, че подобни трансформации на въглищни централи са допустими? Защото България далеч не е единствената държава, в която има такава ситуация. Чехия, Полша, дори Германия, в Гърция има въгледобив, които доставят значителна част от електричеството за домакинствата и промишлеността. В Полша 80% от електричеството се доставя чрез горене на въглища. Няма технология в момента, която да позволи в рамките на година или две преминаване от такова производство на електроенергия в нещо друго, било то вятър, вода или атомна енергия. Ето защо европейските институции ще трябва да финансират такъв преход на вече съществуващи централи, включително на български. Няма как 40% от електричеството да се замени за такъв кратък период от време, да не говорим да се лишим от него. Това е не просто въпрос на енергийна, въпрос на национална сигурност.
Да, но определено трябва има обозрим период, в който това да се случи?
В началото на новия програмен период сме. Тепърва ще бъдат използвани всички европейски механизми за финансиране на такива проекти. Важно е, че една от целите ни е за запазване на работните места в Маришкия басейн в максимална степен, както и запазване на енергийната сигурност на държавата.
По коя от оперативните програми до момента сме постигнали най-голям напредък?
Ние сме в доста сложен период в момента, в който отчитаме вече завършили програми, в същото време подаваме нови с нови проекти. В следващите 2-3 години ще се застъпват двете. Това е нещо, което се е случвало вече на няколко пъти от членството ни в ЕС досега. COVID-19 не ни помогна особено да наваксаме с изпълнението на оперативните програми, тъй като много от тях зависят от човешкия елемент, когато хората отсъстват, защото са болни, води до забавяне на срокове. Хубаво е, че хора работят и в европейските институции. Това беше осъзнато и много от сроковете бяха удължени, беше проявено разбиране, че проектите ще продължат по-дълго във времето, ще бъдат отчетени по-късно без това да води до санкции.
По Програмата за развитие на регионите имаме сериозен напредък предвид факта, че ще финансира проектите на регионите за енергиен преход. Като освен Стара Загора, Кюстендил и Перник са другите области, към които ще бъдат насочени целеви средства за енергиен преход в размер на около 3 млрд. лева. Това е заложено в най-новата версия на програмата, с която се запознах. Именно по нея страната ни ще управлява ресурс по линия на Фонда за справедлив преход. В същото време трябва да кажем, че предстои публично обсъждане на 19 април, за да чуем дали планираното удовлетворява очакванията на заинтересованите страни, частния сектор и гражданите. Очаквам тогава да се разисква допълнително въпроса с включването на още областни градове освен трите, които споменах.
Подкрепя ли се това от европейските институции?
Вече споменах, че първоначалната оценка на нашия План за възстановяване и устойчивост е положителна. Предстои да видим каква ще е окончателната оценка. По оперативните ни програми и партньорските споразумения работят експерти с много опит в европейското финансиране в Министерски съвет едва ли ще бъде документ, по който ще има много забележки.
Какви са най-актуалните новини по пакета „Мобилност“?
Да, има, готова е дългоочакваната оценка за въздействието върху околната среда на пакета „Мобилност“, която бе публикувана преди около две седмици. Това ни дава надежда, че ЕК, която внесе пакет „Мобилност“ е осъзнала, че той всъщност вреди на околната среда. Независимите експерти, които са били наети да направят оценката на въздействието върху околната среда потвърждават нашата теза от преди няколко години, когато започна битката в пакет „Мобилност“, че връщането на камиона на всеки четири седмици да се връща в базовата страна ще нанесе вреди около 3 млн. тона CO2. Представете си на този фон, в който ние говорим за улавяне на въглерод за трансформация на електроенергийната ни система, за да отделя по-малко вредни емисии, ние приемаме законодателство, което кара празните камиони да обикалят Европа и да отделят същите такива вредни емисии. Сега топката е в полето на Европейската комисия, която трябва да се замисли да измени пакета. В същото време той е в съда, така че надявам се съдиите също са чели тази оценка и това да окаже влияние на тяхната преценка.
По темата за Европейския зелен пакт, ЕП и ЕК са в дискусия какъв процент да бъде намалението на емисиите до 2030 година, как се развива този дебат, до юли трябва да е ясно?
В различните документи, в които сме гласували в Европейския парламент досега тези процента варират от 30 до 50% като в по-голяма част от случаите България се оказва, че дори се движи преди много други държави по отношение намаляване на вредните емисии спрямо нивата от 1990 година. Към момента по-скоро нямаме повод за тревоги. Аз обаче имам и друг поглед като човек, който назад в миналото, учил електротехника и как се добива електрическа енергия знам, че такива електроенергийни системи са доста консервативни и не подлежат на радикални, революционни промени в много кратък период от време. Затова е важно, тогава, когато технологията го позволява и то съобразно финансирането, което имаме, тогава да се предприемат такива действия. Не може да кажем на хората ще бъде зелени, за сметка на това ще стоим на студено или ще бъдем зелени, за сметка на това ще бъдем бедни. Затова баланс трябва да се намери. Аз не съм привърженик на радикалните зелени идеи, за забраняване на дизелови автомобили, на въгледобив и прочие и то в момент, в който виждаме, че нищо не може към момента на 100% да замести тези производства. Нито може да разчитаме постоянно на вятъра, нито на слънцето. В същото време електропотреблението расте постоянно.
Може ли да коментираме каква е българската позиция за нетно намаляване на емисиите или общо намаление? Какво отношение има това към България като имаме предвид, че страната ни има изключителен горски фонд, който има възможност да поглъща въглеродния диоксид?
Макар да не съм експерт и в дълбочина да не разбирам в дълбочина аргументите на много от представителите на Зелената партия в ЕП, знам, е един от прочитите на т.н. въглероден неутралитет е не да се говори за нулеви емисии, а нулеви емисии спрямо това, което природата може да преработи. Това означава, че ще могат да се отделят вредни емисии на база на това, което природата в дадената държава или регион може да погълне без да се отдели в озоновия слой. Това колко гори има в една държава би трябвало да бъде част от тази сметка, поне според мен.
