Специалната среща на върха трябва да отблокира ключови реформи на фона на голям наплив мигранти, пред който е изправена Европа, вървейки сляпо към следващата миграционна криза. Само миналата година в Европа са пристигнали най-малко 330 000 мигранти – повече от 60% спрямо 2021 година и повече от когато и да било от 2015 година насам. Този брой е неприемлив и показва, че съществуващата европейска мигрантска политика се е провалила. Скорошно допитване на Евробарометър сочи, че 70% от европейците се притесняват от влиянието на миграцията върху живота им. Специалната среща на върха за миграцията е жизненоважна възможност за съживяване на замрялата миграционна програма.
Притесняват ни два централни стълба. Първо, имаме нужда от по-силна защита на нашите външни граници. Имаме нужда от напълно действаща и силна гранична и брегова охрана (Фронтекс). Държавата, а не мафията, решава кой идва в Европа и кой не. Ако искаме да запазим свободното движение в ЕС хората трябва да знаят, че външните граници се охраняват.
Ние смятаме, че това означава също и изграждане на огради там, където е необходимо. Когато диктаторът Лукашенко започна да използва мигрантите, за да атакува Европа като част от руската хибридна война, Европейската комисия отказа да финансира това с еврофондове. Но истината е, че ако искаме да контролираме кой влиза в ЕС, имаме нужда от инфраструктура. Отказването на европейски средства за това е грешка.
В същото време трябва най-накрая да успеем във връщането на хората, които нямат право да останат. Повече от половината от хората, които пристигат, никога не са получавали официален статут на убежище в Европа и това е особено вярно за тези, които идват през южните маршрути. Единствената им възможност е да останат нелегални. Това е нехуманно и неприемливо. През последните години ЕК не е напреднала в това. Това просто не е достатъчно добре.
Не е добре положението и с операциите за издирване и спасяване. Не трябва да оставим патрулирането на южната морска граница на НПО. Участието на гражданското общество е добре дошло, но имаме нужда от ясни правила, определени от ЕС. Ето защо призоваваме за създаването на правилник за извършване на мисии за издирване и спасяване от НПО.
Вторият стълб, в допълнение на нерешителността на границите, е европейската солидарност и помощта за тези, които се нуждаят от защита. С бежанците от Украйна Европа показа, че е способна и има желание да покаже голяма солидарност. Милиони европейци щедро предложиха помощ, за да помогнат на хората от Украйна с храна и подслон, пари и генератори. Ако хората знаят, че външната граница е охранявана, те ще имат желание да помогнат на тези в нужда.
Миграционната криза е общо европейско предизвикателство, пред което трябва да се изправим заедно. Капацитетът на приемните центрове в северозападна Европа e препълнен, а с предстоящата пролет пристигащите на юг ще достигнат още по-голям брой. На фона на заплахата, че Русия и Турция ще въоръжат мигранти, за да попречат на Европа, е ясно, че никой вече не може да гледа настрани.
Вместо от постоянна спирала на възмущение имаме нужда от дългосрочна стратегия за решаване на проблема. Вместо ескалация – както направи Франция, приемайки един-единствен мигрантски кораб с 234 души на борда – ние трябва да се съсредоточим върху солидарността и да не изместваме поглед от голямата картина. За сравнение – само миналата година Италия прие повече от 100 000 мигранти, дошли през Средиземно море.
Германия и Франция обещаха на Италия, че като част от механизма за доброволна солидарност ще приемат повече от 7000 мигранти. Направиха ли това? Не! Като част от този механизъм едва 202 души бяха преместени в Германия и Франция. Имаме нужда от нещо повече от солидарност на хартия от Париж и Берлин.
Накрая, трябва да видим как на първо място Европа може да предотврати опасното пресичане. Голяма роля трябва да изиграят политиката за икономическо развитие и международна търговия. Остава обаче фактът, че хората искат да дойдат в Европа. Ето защо смятаме, че трябва да бъде възродена старата идея за центрове за регистрация и приемане извън европейска територия. Колкото е възможно повече хора трябва да знаят каква перспектива имат преди да рискуват живота си.
Ние заставаме зад основното право на убежище, което е основополагащ принцип в отношенията ни с останалия свят. В същото време мащабността и сложността на миграцията се промени радикално. Европа все още не се е адаптирала към тази нова реалност. Ето това трябва да бъде свършено на специалната среща на върха на 9 и 10 февруари.
