Криптоактивите, които бързо се превърнаха в обетована територия на финансовия пазар, вече не са ниша само за „разбирачите”, а глобален феномен. Темата влезе в общественото полезрение у нас с избухването на шумни международни скандали за многомилиардни трансакции като този със схемата OneCoin на Ружа Игнатова, а сега и с криптокомпанията Nexo.
По последния казус дори има данни за възможно заобикаляне на санкциите срещу Русия и Иран и за финансиране на терористични организации. Анонимността, трудната проследяемост и сложността на продуктите допълнително подклаждат съмненията за широк спектър от злоупотреби – пране на пари, данъчни престъпления, банкова дейност без лиценз, компютърни измами и пр.
От иновациите до криптопирамидите
През октомври 2008 г. мистериозната фигура Сатоши Накамото публикува Бяла книга със заглавие „Биткойн: електронна система за парични средства от типа Peer-to-Peer“. Тази иновация се превърна в тенденция на финансовите пазари. Тя повлия на международния финансов дневен ред с технологичния напредък и скока в издаването на токени, както и с проекта Либра на Фейсбук от 2019 г.
Токенизирането на активи с използването на технологията на разпределения регистър (DLT) допринесе за нарастващото значение на криптоактивите. Тяхното използване вече не може да бъде подценявано. Създадени от частни играчи в различни страни по целия свят, криптоактивите са трансгранични по своето приложение и инфраструктура и са лесно достъпни, подлежат на прехвърляне, замяна и търговия от почти всяка точка на земното кълбо. Затова и интересът към тях с цел заобикаляне на финансови санкции, изпиране на пари или финансиране на тероризма също нараства. Увеличават се и регулаторните предизвикателства – не само в границите на ЕС, но и далеч отвъд тях. Въпреки предупрежденията на европейските финансови регулатори, че много криптоактиви са високорискови и спекулативни, инвеститорите често са склонни да пренебрегнат опасностите заради очакването да получат добра възвращаемост в кратки срокове.
Националната регулация не решава глобални проблеми
Макар че някои европейски държави успешно разработиха свои собствени решения на национално ниво, те са далеч от хармонизиран подход и по-скоро допринасят за фрагментацията на пазара, отколкото за преодоляването й. Регулаторните режими варират от предразполагаща среда, с която страни като Швейцария и Лихтенщайн се стремят да привлекат в технологичната индустрия инвеститори и новатори, до строги правила, с каквито например Германия и Франция целят да намалят рисковете. Част от държавите пък изчакват да проследят ефекта, но за всички е видно, че предвид присъщата трансграничност и децентрализация на блокчейн процесите, трябва да се работи за хармонизиране на регулаторните рамки на международно ниво.
Европейско законодателство установява стандарти на криптопазара
Доскоро в Европа буквално съществуваше регулаторна празнина, но в отговор на новите тенденции Европейската комисия се ангажира с по-широкообхватна програма в областта на цифровите технологии. През 2019 г. председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен изтъкна необходимостта от общ подход по отношение на криптоактивите, така че държавите членки да използват максимално възможностите си, за да гарантират преодоляването на новите рискове. Това доведе до предложението на Европейската комисия за Регламент относно пазарите на криптоактиви (MiCA), което беше публикувано на 24 септември 2020 г., а в средата на 2022 г. бе постигнато и съгласие от съзаконодателите от Европейския парламент и Съвета на ЕС.
MiCA е безпрецедентно регулаторно решение. То има за цел да предостави правна сигурност за криптоактиви, които не са обхванати от съществуващото законодателство на ЕС за финансови услуги, да установи единни правила за доставчиците на услуги за криптоактиви и емитентите на стейбълкойни. Така влизането в сила на MiCA ще доведе до единен пазар на криптоактиви в целия ЕС. Хармонизираният подход ще осигури регулация на тази екосистемата, като се въвежда и първият по рода си общ лицензионен режим за криптопортфейли и борси, които да обслужват населението на ЕС при изискване за резерв за емитентите на стейбълкойни. Очаква се регулаторната рамка да защити инвеститорите, да съхрани финансовата стабилност, да даде възможност за иновации, а и да повиши привлекателността на сектора на криптоактивите. На практика това е шанс европейската цифрова икономика да се позиционира като конкурентен участник в глобалната индустрия на криптоактивите и да подкрепи развитието на бизнес общността. По този начин ЕС ще има уникалната възможност да наложи глобални стандарти.
MiCA – за повече отговорност и по-малко рискове
Регулирайки дейностите в ЕС, свързани с криптоактиви, MiCA обхваща няколко ключови области, в това число прозрачност, разкриване, разрешаване и надзор на трансакции. Регламентът ще се прилага за физически и юридически лица и други предприятия, които се занимават с емитиране, публично предлагане и допускане до търговия на криптоактиви или които предоставят услуги, свързани с криптоактиви в ЕС.
