Емил Радев, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, в интервю за Радио и Агенция „Фокус“
Водещ: Г-н Радев, днес в Европейския парламент (ЕП) се провежда Семинар по проблемите на миграцията, осигуряване на убежища, изобщо европейската миграционна политика. Чуха се много мнения. Общо взето всички евродепутати се обединяват около тезата, че трябват общи усилия, че трябва солидарност. Като че ли, обаче, липсват конкретни решения и оставаме по-скоро в хоризонта на добрите намерения. Защо, според вас, се случва така и колко голямо наистина е предизвикателството миграционна криза пред Европа днес?
Емил Радев: Огромно е предизвикателството. Това е може би едно от малкото неща, което успя да разтърси Европейския съюз (ЕС), всички държави-членки без изключение и наистина, когато говорим за общи мерки спрямо миграцията, тук различните държави-членки имат много различни виждания по този проблем. Разбира се, това става ясно и в дискусиите, които се провеждат на такива семинари и въобще в ресорните комисии в ЕП. Мненията са много разнопосочни – от пълното затваряне на границите на ЕС до отварянето даже и за хора, които не отговарят на конвенцията за бежанците, на условията също да бъдат приемани. Но така или иначе, аз мисля, че ЕС, държавите-членки стигнаха до предела на възможностите си, що се касае до приемане на нови мигранти и вече даже и на най-развитите държави-членки, социалните и финансовите системи започват да не издържат на този наплив. Виждаме, че с разширяване на бойните действия в Сирия, в Ирак, заплахата от още по-големи вълни от бежанци става все по-реална. Така че мерките трябва да бъдат много бързи и ефективни, защото от година и половина обсъждаме такива мерки, но едва когато ситуацията стана нетърпима, с две думи вече много от държавите-членки започнаха собствена политика на затваряне на границите, на строене на огради, тогава се видя, че липсата на обща европейска политика на практика може да докара големи проблеми в дадени държави-членки, особено когато те са на пътя на миграционните вълни. И що се касае до мигрантите, нека да ги разделяме на две категории. Едните са бежанците, които съгласно конвенциите, които са подписали всички европейски държави-членки на ЕС, се ползват със специална защита. Но по-голямата част, огромната част от тези хора, които се опитват да стигнат до ЕС, това са икономически имигранти. Хора, които идват от трети сигурни страни, те идват от Афганистан, Пакистан, Бангладеш, от африканските държави, които не се спасяват от военните действия, няма опасност за живота и здравето им, а на практика те търсят по-добър живот и виждат този по-добър живот в развитата Европа. Когато говорим за миграционния поток е много добре да ги разграничаваме тези две категории, защото едно е да приемаме малка част от бежанците, които наистина се спасяват от военните действия и в техните държави на практика се води война. Те са преследвани, убивани, има заплаха за тях и за семействата им. Все пак тук трябва да правим много добро разграничение кои отговарят на условията и кои не отговарят на условията. Да кажем, че от 5 човека, които се опитват да стигнат ЕС, едва един е бежанец. Другите 4 са икономически имигранти. Затова и мерките трябва да са много по-строги, много по-силни. Минахме вече времето, когато можеха да се водят дискусии кое е толкова хуманно и кое не е толкова хуманно. За момента ние трябва да се стремим да задържим тези хора близо до тяхната родина, до Сирия, до Ирак, в лагерите в Турция, Йордания, в Ливан. Да, трябва да помогнем тези хора там да имат нормални условия, защото в бежанските лагери в Ирак информацията от преди няколко месеца е, че дажбата за възрастен човек достигна 800 калории дневно, което значи, че те са обречени на глад. Да, достигна до споразумение ЕС с Турция да предостави финансова помощ за задържане на бежанците в бежанските лагери на границата със Сирия и Турция, но говорим за едни 3 милиарда, а само Германия тази година за бежанците, за мигрантите е отделила над 18 милиарда. Така че виждаме, че когато тези хора достигнат до ЕС и влязат в държавите-членки за тях се отделят много повече средства за тяхната издръжка, за здравното им осигуряване, за обучението на децата им и т.н. отколкото, ако стоят до лагерите. Все пак да не забравяме, че един бежанец, когато се прекратят военните действия в държавата, от която той идва, когато се нормализира там ситуацията, той трябва да се върне там, а не да остава завинаги в държавата, която го е приела и му е дала статут на бежанец.
Водещ: Тогава трябва ли, според вас, да продължи европейската подкрепа към страни, които не са членки? Споменахте именно сделката с Турция. Очаквате ли наистина да бъде ефективна политиката от страна на Турция в този процес?
Емил Радев: В безпрецедентната среща, която се проведе преди повече от седмица, се видя желанието и на двете страни – на ЕС и на Турция да се изпълнят договореностите и ЕС направи редица компромиси. Също така това е залогът за по-нататъшните преговори за приемане на Турция в ЕС, разбира се без да се правят никакви компромиси със стандартите, които е въвел ЕС за приемане на нови държави-членки. Дълъг е този път. От 33 глави са отворени до момента само 14 и една е затворена, така че виждаме, че докато Турция не изпълни редица много важни за европейските стандарти решения като областта на правосъдието, борбата с корупцията, свободата на словото, да не преследва журналисти и т.н., няма да направи крачка напред. Но все пак Турция пое ангажиментите да подсили границата си със Сирия, да не допуска голям брой бежанци да достигат до външните граници на ЕС, защото това, което става в момента през гръцките острови, на практика огромният трафик там е през морето с всякакви плавателни средства и това става, защото в Турция няма реални мерки за спиране на трафикантите на хора. Ние сме също много заинтересовани като държава, която граничи с Турция и сме външна граница на ЕС, Турция да изпълни тези свои ангажименти, защото каквото и да направим, колкото и високи огради да вдигаме, на практика много трудно успяваме да спираме големите вълни мигранти, които се опитват да достигнат до Европа. Виждаме какво става на границата на Македония с Гърция. Виждаме, че въпреки че Унгария вдигна оградите и загради почти цялата си граница, това не спира незаконната миграция. Трябва да се борим с трафика на хора, защото това основно генерира огромни потоци мигранти към Европа, а и генерира огромен поток от средства към престъпни групировки. Ние тук в ЕП приехме редица мерки като четвъртият пакет е за борба с прането на пари, който включва мерки както и срещу трафика на хора, така и срещу тероризма, за да можем да спрем финансирането на такива нелегални групировки, криминални. Аз имах честа да бъда докладчик от страна на ЕНП по този пакет и наистина мерките, които се взеха ще помогнат да спрем финансирането към такъв тип нелегална дейност, но трябва да се засилят още повече тези мерки. Разбира се, когато се обнови списъкът с третите сигурни страни, от които идват мигрантите, да се въведат там балканските държави, Македония, Сърбия, Турция. От това ние сме много заинтересовани, защото тогава ще можем много по-лесно да експулсираме обратно хората, които не отговарят на критериите за бежанци, с две думи идват от трети сигурни страни, и това ще ни позволи по-бързо и по-лесно да ги връщаме от страните, през които те идват. Също така и разкриването на т.нар. „горещи точки“ не трябва да става само в страните-членки, каквито в момента има в Гърция и в Италия. Да, те помагат за по-бързото обработване на документите на потенциалните кандидати за бежанци, което пък позволява оттам-нататък на тези, които им е отнето правото на бежански статут, да бъдат незабавно връщани обратно, но това ще ни помогне и на нас, да ни даде юридическата база по-бързо да връщаме нелегалните имигранти. Разбира се, като говорим тук за мерки, трябва да говорим и, че все пак ние трябва да бъдем заедно с Румъния приети в най-скоро време в Шенгенското пространство, защото виждаме, че когато говорим за мигранти, когато говорим за терористи, много важен е обменът на данни. Ние трябва да станем пълноправен член на Шенгенската информационна система, защото тогава ние можем още по-добре да изпълняваме своите функции на пазители на външната граница. Оказа се, че България е една от страните, които може би най-добре опазва външните граници на ЕС. Ние се справяме с тази тежка задача, въпреки че нашата граница е много тежка. Ние сме на най-прекия път между Сирия, Ирак, страните, в които се водят военните действия, и Европа. Затова трябва най-накрая след като сме изпълнили всички изисквания за Шенген да бъдем приети, защото само така ние можем да гарантираме още по-добре опазването на европейските граници, нашите собствени, защото когато ние имаме превантивна информация за хора, които потенциално представляват заплаха за гражданите на ЕС, потенциални терористи и т.н., ние можем да реагираме незабавно, както показахме това след атентатите в „Шарли Ебдо“, когато получихме информация от френските и белгийските тайни служби за потенциалните терористи, които ще минат през България. Ние веднага отреагирахме, заловихме тези хора. Така че на България и на Румъния трябва да се окаже подобаващото доверие, да се покаже, че след като толкова години добре се справяме с охраната на европейските граници и сме изпълнили всички критерии за влизане в Шенген, ние трябва да бъдем приети и да се ползваме с всички преимущества, които ни дава членството в Шенген и Шенгенската информационна система.
Водещ: Като говорим за Шенген, как трябва да се отговори на опасенията, че затварянето на граници и построяването на огради може да наложи преосмислянето на Шенген? Миграционната криза налага ли наистина преосмисляне на Шенгенското пространство и създава ли рискове за него, неговата цялост?
Емил Радев: Не само миграционната криза. На практика и терористичната опасност най-вече налага преосмисляне на част от клаузите на договора от Шенген. Това всичко е за засилване на сигурността по външните граници на страните, които са членове в Шенген и засилване на проверките, за да могат да се локализират потенциални терористи и нелегални мигранти. Но като цяло Шенгенската система трябва да се запази. Да, трябва при извънредни ситуации да се дава възможност за увеличаване на периода за временно въвеждане на граничен контрол, който в момента е максимално 6 месеца. Например да стане до 2 години. Има такова предложение, но самата философия на Шенген трябва да се запази. Шенското пространство е много важно и както казаха ръководителите на европейските институции – без Шенген няма и обща европейска валута и много други придобивки на ЕС. Така че Шенген не е само едни граници. Шенген е информационна система, Шенген е и обща гранична политика и аз мисля, че Шенген има още много време да съществува и да се разширява, но за съжаление в тази ситуация, в която сме в момента, огромният бежански наплив, имигрантски наплив и терористични актове, които се случиха тази година, на практика създадоха основателен страх между гражданите на отделните държави-членки и затова всеки иска много по-строг граничен контрол, много по-големи проверки, за да може да запази сигурността на гражданите на дадената държава. Да, това трябва да стане, но без да се нарушават основните принципи на съществуването на ЕС, свободното движение на хора, стоки и услуги. Но трябва да става и със засилване на сътрудничеството между службите за сигурност. Заговори се за създаване на общоевропейска разузнавателна служба. Едва ли ще се стигне до създаването на такава служба, но службите за сигурност между отделните държави-членки трябва да си разменят много повече информация, защото видяхме след последните терористични актове, че нито една държава-членка, колкото и силна разузнавателна служба да има, колкото силни полицейски служби да има, тя не може да се справи сама с терористичната заплаха. Тук трябва едно обща и единна размяна както и на информация, така и на сътрудничество за борба с тероризма, защото информацията е безценна в този случай. Тук трябва да кажа, че ние като ЕП дадохме и своя принос – тези дни успяха да се договорят на триалог последните условия за директивата за пътническите данни, което е много важно оръжие срещу тероризма, защото когато службите за сигурност получат превантивно данни за потенциални терористи, как те ще пътуват към Европа или от Европа, те ще могат на практика да предприемат превантивно редица мерки, които да спрат потенциалните терористични атаки. Също така, това ще засили и борбата с международни криминални престъпления и т.н. Стигнахме най-после до компромис. Ние от ЕНП искахме още при самото разглеждане на тази директива да се даде максимално голям обхват на директивата. С две думи, да не се дава информация само за полетите от и към Европа, с две думи към трети страни, а да се включат и полетите вътре в ЕС. Засега социалистите спряха, блокираха това предложение, но в момента последното предложение, по което се е достигнало до триалога, че освен полетите за влизащи и излизащи от ЕС, ще има и за тези държави, които искат да предоставят информация за полетите вътре в ЕС, така че да може оценката на риска за разследващите, за пристигащите, пътуващите вътре в ЕС, да може да бъде много по-всеобхватен и на практика, да дадем на службите едно много по-добро оръжие за борба с терористите. Защото когато имаме информацията, може да предотвратяваме терористичните атентати много по-лесно. Обменът на данните между държавите-членки ще позволява освен между държави-членки на ЕС, да се обменят данни и с трети страни. Тези данни първоначално ще се съхраняват за 6 месеца в некриптиран вид. След това ще се съхраняват в замаскиран вид, с две думи няма да се виждат данните за още 4 години и половина, което при евентуални разследвания ще позволи все пак да се използва тази информация и ще подпомага разследванията. Така че тази директива трябва да влезе в най-кратко време, за да позволи по-голяма сигурност на всички граждани на ЕС.
Водещ: Ако трябва да обобщим, как наистина атаките в Париж промениха Европа и как биха променили и европейската миграционна политика оттук-нататък?
Емил Радев: Атаките в Париж на практика показаха, че най-важното е сигурността на европейските граждани. Да, много е добре да говорим за демокрация, за права на всички, които даже не са и граждани на ЕС, да се ползват с всички права и привилегии на граждани на ЕС, но все пак ние говорим на първо място за запазване сигурността, здравето, живота на гражданите, които живеят в отделните държави-членки и именно тук може би наистина държавите-членки разбраха колко е важно да се гарантира сигурността и на границите, и вътре в страните-членки. Видяхме, че в тази несигурна обстановка, в която е заобиколена Европа с всичко това, което става по границите на Европа и в Украйна, и в Сирия, и в Ирак, и в Турция, ние трябва да вземем много бързи ефективни мерки. Да, ние сме съпричастни към хората, които имат нужди, но все пак на първо място са нуждите на гражданите членки на отделните държави в ЕС. Помагаме с каквото можем. Европа отделя големи средства за помагане на бежанците, на хората в Африка, да им създава поминък, така че те да не се нуждаят да имигрират от държавите си, да направим всичко възможно да спрем миграционните потоци, но основното е да запазим сигурността в държавите-членки, защото тогава може да се развива нормално икономиката и тогава може спокойно да живеят гражданите и в Париж, и в Брюксел, и във всяка една държава-членка, защото това, което искат терористите е на практика да прекъснат нормалното битие на гражданите на ЕС, да ги вкарат в постоянен страх, да спрат да живеят нормално. Аз мисля, че те не успяха това да направят, но ние сме длъжни да вземем всякакви мерки това да не се повтаря и да бъдат наказани виновниците за извършването на терористичните актове, да осигурим сигурността на външните граници на страните-членки и разбира се, когато има възможност, Европа трябва да помага на хората в беда, които са милиони в целия свят, но трябва да отчитаме на първо място интересите на гражданите на ЕС.
