Чуйте цялото интервю на българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев за Радио „Фокус“
Водещ: Великобритания даде старт на обратното броене до окончателното си излизане от Европейския съюз (ЕС). Какво ще бъде бъдещето на общността след Брекзит и как той ще се отрази на отделните държави? За това ще разговаряме с евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев. Всъщност това, което най-много вълнува гражданите на ЕС, които пребивават във Великобритания, в това число и българите, е как ще бъдат гарантирани правата им след Брекзит, защото около това остават много неясноти. Има ли план ЕС?
Андрей Ковачев: Разбира се, това е основно условие, което ЕС или останалите 27 страни-членки поставят на Великобритания. Както разбира се и Великобритания не иска да се промени статута на гражданите на Великобритания, които живеят на територията на другите 27 страни-членки, така и ние не искаме да се променя този статут за другите европейски граждани във Великобритания и поне от изявленията на Тереза Мей ще бъде гарантирано, че всички европейски граждани, които са към този момент във Великобритания, техният статут ще продължи да бъде същият, както е бил досега и те могат да останат да живеят, да работят или да учат по същите правила, както досега. Разбира се, че нещата ще се променят по-нататък за нови граждани на ЕС, които биха искали да останат да живеят или работят в ЕС и това е въпросът как ще се променят. Ние искаме, ако Великобритания желае да запази достъпа си до свободния пазар на стоки и услуги на ЕС, то не може да си избира само стоки и услуги свободно да циркулират в ЕС, а гражданите – не. Така че това е наше условие също – да се запази свободата на придвижване, но тук наистина има въпросителна за нови граждани как ще се регулира това. Ако Великобритания реши да тръгне по така наречения „харт Брекзит“, без никаква договорка с нас наистина ще трябва наново като трета страна с Великобритания да се правят съответните договори, както за достъпа до пазара за търговски споразумение, така и за предвижване на граждани.
Водещ: Със сигурност има много неясноти около това, вече имахте повода да споменете, че сте в Малта на Конгреса на ЕНП. След вчерашната реч на британския премиер Тереза Мей, какви бяха неофициалните коментари от страна на лидерите на ЕНП?
Андрей Ковачев: Аз имах възможността снощи да говоря с главния преговарящ от страна на ЕС, господин Мишел Барние за това какви са следващите стъпки. Той очаква да започне същинската работа, преговорите към края на май тази година и да продължат около 2 години. Очаква да има наистина тежки преговори точно, по отношение на свободното придвижване на европейски граждани към Великобритания и много зависи от желанието или от това какво правителството на Великобритания иска наистина да постигне. Виждате, че в самата Великобритания нещата не са толкова еднозначни, напротив – имаме много сигнали, че части на Великобритания като тези, които гласуваха обратно с мнозинство за оставане в ЕС могат да искат нов референдум. Много от хората, които са гласували за Брекзит, след това към сегашния момент може би ще гласуват обратно за оставане в ЕС, след като разберат и какви са наистина последиците. След самия резултат на преговорите, след тези 2 години може да се очаква, че във Великобритания ще има ново допитване или нов вот за това дали гражданите във Великобритания приемат този резултат, който е постигнат в края на краищата след преговорите между Великобритания и Европейския съюз за развода, за излизането от Съюза и условията на това излизане. Наистина са много въпросителните. Жалко е, коментарите в Малта досега бяха, това е разбира се жалко решението на Великобритания, но ако те са решили, то това трябва да се случи бързо и да има яснота, да остават въпросителните много дълго време. Това не е добре, нито за гражданите, разбира се, нито за икономиката.
Водещ: Всъщност можем ли да мислим за по-преференциални отношения, така да го наречем, с онези страни от Обединеното кралство, които застанаха твърдо зад членството в ЕС, да вземем например Шотландия, възможно ли е да се дадат на тях някакви привилегии за отношенията с ЕС?
Андрей Ковачев: Първо, трябва да видим тези части на Обединеното кралство дали наистина ще тръгнат към първо нов референдум, какъв ще е резултатът от този референдум и какво ще се случи. Нашите колеги, които са от Шотландия в Европейския парламент точно за това ни и молят, че те искат да останат в ЕС и независимо от решението на Великобритания те искат да запазят всички свои права като членове на ЕС, това няма как да стане, ако Великобритания като цяло, като Обединено кралство напусне ЕС. Ако се стигне до там да несъществува вече Великобритания или Обединеното кралство, както досега, то тези страни, които се отделят или тези части, които се отделят трябва да кандидатстват наново за членове на ЕС, това е теоретично така. Тук имаме големия проблем и казус Испания, защото всички страни би трябвало да се съгласят с това една част от определена страна, която се отдели да стане част от ЕС, но знаете казуса с Каталония, където това е условие на Испания, която е на мнение, че страна, която се отдели не може да стане толкова лесно част от ЕС наново.
Водещ: Да, Испания е имало своите съображения и ги е споделяла неведнъж, но да ви върна на развода ЕС – Великобритания. Всъщност кой ще плати сметката на този развод и ще стане ли по взаимно съгласие, около 60 милиона се коментират. Великобритания към настоява за значително по-малка сума, как ще ни се отрази всичко това на нас, европейците?
Андрей Ковачев: Това нямам как да не ни се отрази, то вече се отразява. Между другото, ако отчетем факта, че английският паунд след решението за излизане на Великобритания от ЕС, спадна стойността му с около 16 до 18%, това означава, че и вноската, която Великобритания внася в ЕС в английската валута е по-малка в евро, отколкото е била преди. Тези неща преди никой не ги е и калкулирал, защото никой не е смятал, че ще се стигне до там английската валута да загуби от стойността си, това е едното. Разбира се, след това, ако се стигне до абсолютно прекратяване на нашите взаимоотношения с ЕС и непостигане на споразумение, както например Норвегия с това Норвегия да плаща в бюджета на ЕС за това да има достъп до свободния пазар на стоки и услуги, без да участва политически в ЕС, то европейският бюджет ще се лиши от вноската на Великобритания и съответно трябва тази вноска или да бъде компенсирана с увеличаване на вноската на другите страни-членки към бюджета или с въвеждането на така наречените собствени ресурси, по-голяма част от определени данъци и такси, митнически сборове да влизат в бюджета на ЕС. Между другото това е тама, която и Европейският парламент подкрепяме – европейският бюджет да бъде по-независим от националните вноски и да има собствени финансови ресурси. Но с излизането на Великобритания трябва да се види от кои финансови политики на ЕС, примерно селско стопанство, кохезия, външна политика ще трябва да се преразгледат и намалят някои от финансовите инструменти.
Водещ: Брекзит обаче постави много сериозно на дневен ред темата за бъдещето на ЕС като цяло, оказа се обаче, че в „Бялата книга“ повечето варианти за България я оставят в периферията и изобщо по-скоро не са добри за нас от това, което се говори. Участва ли България достатъчно активно в този дебат за бъдещето на Евросъюза и как би могла да стане по-активна?
Андрей Ковачев: Първо, нека да не гледаме толкова песимистично на ЕС, ние в ЕС сме пълноправен член, ЕС е най-доброто място на нашата планета, което е абсолютно ясно, толкова много хора желаят да живеят в този Съюз и това, което подписаха като декларация, всички 27 страни-членки в Рим беше много ясно. ЕС е неделим и единен, това изречение го има в декларацията. Неделим и единен той ще остане такъв и за в бъдеще. Дали в интензивността на интеграционните процеси иска да участва една или друга страна, то зависи от нея, зависи също така от самата България, от Полша, от Румъния, от Унгария, от Чехия дали те искат да участват в някоя политика, която е по-нататък за по-силна интеграция. Давам веднага пример: за Еврозоната зависи от нас кога искаме да започне нашият процес по приемането на общата валута. Много е ясно, че страните, които са в Еврозоната са в по-силен етап на интеграция на своите финансови и икономически политики, отколкото другите страни. Така че не е нещо ново това, че вътре в ЕС има страни, които са по-силно интегрирани, по отношение на някои политики. В Лисабонския договор има тази възможност за засилено партньорство, където страни-членки, които желаят могат да участва в някоя политика с по-силно сътрудничество и примерно там България е решила, по отношение на въвеждането на таксата за финансовите транзакции да не участва, но това е наше желание, на България. Така че ние не може от една страна да казваме, ЕС трябва да е на една скорост и всички да правят едно и също, от друга страна да казваме, че ние сме суверенна държава и ще искаме тук или там да не участваме. Това е наше решение, но то трябва да бъде доброволно, но не някой друг да ни казва: вие няма да участвате, защото не искаме вие да участвате. Това е голямата разлика в дебата. Всяка стъпка на интеграция, примерно обща отбрана, споделяне на отбранителен капацитет за опазване на външните граници, това е добър пример, когато ние извоювахме опазването на външните граници да означава за целия ЕС, а не само за тези страни, които са в Шенген и Европа, ЕС да се съобрази с нашето желание, че наистина основно е българо-турската граница да бъде охранявана добре, заедно с европейската солидарност с новата Агенция по опазване на външната граница, информация по отношение на разузнавателните служби в борбата срещу тероризма, казахме за отбраната, външна политика, всичко това са тези, по които е задължително да има по-силна интеграция в ЕС, по отношение на справяне с предизвикателствата около нас – Африка, миграция, Сирия, Близък Изток и тук не може да си позволим една страна да не участва и да блокира всички други страни. Това се има предвид, когато става въпрос, че някои страни може доброволно да не желаят да участват в определен етап на интеграция, по определена политика, но основно ЕС трябва да остане единен и неделим. Ние не можем на суверенни страни, каквито са страните в ЕС да налагаме нещо, което примерно в този момент те не искат, както ние не искаме в момента уеднаквяване на данъчната политика в ЕС, нито на ставката, нито на базата на изчисляване на данъците, защото в момента това не е в интерес на България. Но ние може ли да накараме всички други, защото ние не искаме, да кажем: и вие няма да го правите. Ако Франция и Германия искат базата на изчисляване на данъка да си уеднаквят, те могат да си го направят. Ние, когато решим на по-късен етап, че това е добре и за България може да се присъединим. Това е идеята за възможност страни, които искат да направят стъпка в определена посока за по-силна интеграция.
