Решението за прехвърляне на военна помощ на Украйна е конституционно. Това реши Конституционният съд на България, отхвърляйки петицията на депутати от проруски партии, които се опитаха да я оспорят. За първи път от началото на пълномащабната война българският парламент одобри военна помощ за Киев на 9 декември. Тази страна обаче ни помогна дори в началото на войната. Как точно и готова ли е да предостави бойни самолети?
Колегата ни Олена Абрамович разговаря за това с българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП д-р Андрeй Ковачев в интервю за украинския сайт „Подробности“.
Олена Абрамович, кореспондент на „Подробности“:
Добър ден, Украйна! Днес имаме възможност да разговаряме с евродепутата, представляващ България – страна, която от една страна оказва голяма подкрепа на Украйна, имайки предвид последните новини за доставки на оръжие, от друга страна е страната, която, според социологически проучвания в ЕС, най-малко подкрепя Украйна в тази война. И така, до мен е българският евродепутат Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП).
Андрей Ковачев, евродепутат (ГЕРБ/ЕНП) от България:
Първо, отбелязвам, че мнозинството все още подкрепя Украйна и ще кажа, Слава на Украйна! Ние силно подкрепяме всички инициативи, включително въоръжаване, тежко въоръжение, така че Украйна да може да се защити от руската агресия. В последния български парламент имаше голямо мнозинство за доставките на оръжие. И също така подкрепяме създаването на специален трибунал за военните престъпници в Кремъл, които започнаха тази опустошителна война срещу Украйна през 2014 г., анексирайки Крим и атакувайки Източна Украйна – и ние сме на ваша страна и за териториалната цялост и суверенитета на Украйна. Що се отнася до България, за 45 години комунистическа диктатура, пропагандата на този режим проми мозъците на някои хора, които все още вярват, че кремълските диктатори имат право на носталгията си по Съветския съюз. А всички, които не подкрепят Украйна, са носталгични по комунистическото минало.
Олена Абрамович:
Можем ли да кажем, че ситуацията в страната се промени през последната година и че възприемането на Русия в България стана по-неблагоприятно? Защото ако погледнете доставките на оръжие – България помогна на Украйна с боеприпаси, но… Тайно.
Да, тайно. А това означава, че обществото вероятно не е било готово да го приеме. Но сега виждаме как някои политици, които отиват на избори, парадират с това и казват – вижте, ние помогнахме на Украйна. Това означава, че по този начин те могат да получат повече гласове.
Андрей Ковачев:
Още в първите дни на войната моята партия окачи украинското знаме в централния си офис – и то все още е там, заедно с българското и знамето на ЕС. Така че от самото начало ние подкрепихме доставките на оръжие и друга помощ за Украйна. Като цяло политическата подкрепа в страната е доста широка. Вероятно има само две партии, едната е много проруска, открито на страната на Кремъл, и бившата комунистическа партия, която сега се прави на социалистическа – те са против доставките на оръжия за Украйна. Затова предишното правителство на Кирил Петков, което беше в коалиция с бивши комунисти, не искаше открито да подкрепя оръжейното осигуряване. И го направи през други държави и посредници – Полша, Чехия, Словакия и т.н. Но моята партия, аз съм от партия „ГЕРБ“, ние винаги публично и открито сме подкрепяли Украйна и ще продължаваме да го правим, защото това е в наш собствен интерес. Защото сме твърдо убедени че това е цивилизован избор – защото трябва да се спазва международното право. Украйна не е направила нищо лошо, всяко сравнение с други ситуации е абсолютно некоректно – а руската пропаганда се опитва да вплете конфликти в Сърбия и Косово. Украйна никога не е започвала геноцид срещу рускоезичното население.
Олена Абрамович:
Колко често се използва темата за Украйна в политическите кампании в България сега? Защото виждаме как тази война всъщност се отразява на всички избори сега.
Андрей Ковачев:
С гордост мога да заявя, че всички основни политически сили, въпреки че може да спорим по други теми, сме се съгласили, че не може да има дискусии по време на нашите кампании – всички сме единодушни, че подкрепяме Украйна. Двете политически сили, които споменах – всяка от тях има около по 10% ±, едната много ясно подкрепя Русия, другата се прави на балансирана с позиция – сякаш трябва да чуем другата страна, макар да разбираме, че това би означавало да се вслушаме в агресор. Това е все едно да дадете думата на Хитлер и аргументите им са напълно безпочвени.
Олена Абрамович:
Не знам колко знаете за дискусиите, които се водеха по темата за доставката на оръжия за Украйна. Но коя беше повратната точка? Видяхме различни интервюта, в които се споменаваше, че САЩ и Великобритания купуват много боеприпаси от България и ги изпращат през Полша за Украйна. И това е станало и опора за българската икономика. Този фактор стана ли решаващ. Може ли това да се дължи на политици – знам, че украинският министър е прекарал много време в България.
Андрей Ковачев:
Да, г-н Кулеба беше там няколко дни. Беше малко болезнена ситуация за нас, защото моята партия (ГЕРБ) искаше той да говори в българския парламент, но партията „Продължаваме промяната“ на бившия премиер Кирил Петков отказа и това е голям срам според мен. И тайно взеха решение, защото една от партиите, които са част от коалицията, заплаши, че ще разпадне коалицията, ако бъде доставено, каквото и да е оръжие, дори и един патрон… И сега след толкова месеци Петков заяви, че сме изнасяли боеприпаси и сме подкрепяли Украйна, но тайно – през други държави. Моята партия ГЕРБ гласува три пъти резолюцията, че трябва открито и директно да доставяме оръжие на Украйна.
Олена Абрамович:
Ще се промени ли ситуацията по някакъв начин?
Андрей Ковачев:
След изборите – имахме избори в началото на октомври – тази коалиция вече я нямаше, имаше служебно правителство и повече от две трети от българския парламент гласуваха за доставка на оръжие.
Олена Абрамович:
Значи смяната/оставката на правителството на Петков го направи възможно, нали? Но каква е фундаменталната разлика, ако беше направено директно? Щеше ли да е по-бързо? Можеше ли да е по-евтино? Какво загубихме?
Андрей Ковачев:
Разбира се, ще е по-евтино, защото ще бъде без посредници. Но това е въпрос и на достойнство. Ние трябва открито да подкрепяме Украйна. И да не декларираме – ние не доставяме оръжие, а го доставяме тайно през други държави, използвайки посредници, които правят същото, но с печалба. Въпреки че нямам доказателства колко е струвало това и кои са били посредниците, за мен би било много по-цивилизовано, разчитайки на нашата европейска солидарност, да го направим както много други страни – от самото начало, подкрепяйки Украйна.
Олена Абрамович:
Друга важна тема за Украйна е членството в ЕС. Сега има и опасения, че позицията на България към други страни, които бяха в процес на преговори, като Западните Балкани, понякога се свеждаше до поставяне на някои допълнителни условия, което забавяше процеса. Възможна ли е подобна ситуация в случая с Украйна? България има ли изисквания към малцинствата? Предвиждате ли пречки?
Андрей Ковачев:
Първо, тези ситуации не могат да се сравняват. Второ, най-голямата геополитическа цел на България е интегрирането на всички страни от Западните Балкани в ЕС. Първото ни председателство на Съвета на ЕС беше посветено на европейската интеграция на Западните Балкани. Също така искаме да популяризираме този въпрос за Украйна и Молдова. Имахме въпроси за защитата на правата на човека в Република Северна Македония – това е вярно. Но техният източник е един и същ – влиянието на бившата комунистическа мрежа на УДБА и КОС там, те бяха много антибългарски настроени и ние искахме да защитим тези, които са българи по самоопределение и самосъзнание. И със сигурност нямаме такъв проблем в Украйна. Имахме добър опит от сътрудничество с двамата министри на образованието по отношение на училищната програма и изучаването на български език. И ако съм разбрал правилно, часовете за изучаване на български език в украинските училища, където живее българското малцинство, дори се увеличиха.
Олена Абрамович:
Значи не предвиждате проблеми по въпроса с украинското образование и отношението към малцинствата? Защото Унгария понякога…
Андрей Ковачев:
Знам, че Унгария има друга позиция, но от България не трябва да се очаква нищо подобно. Имаме добро сътрудничество и решаваме тези въпроси чрез преговори с представители на българските общности в Одеса, Болград и други региони, където те са активни.
Олена Абрамович:
Ще се върна на въпроса за военната помощ. В момента се водят дискусии относно предоставянето на изтребители на Украйна. И знаем, че България има определени самолети, които ще бъдат заменени с по-модерни. Предвиждате ли възможност България да доставя самолети на Украйна?
Андрей Ковачев:
За съжаление, аз – първо не съм специалист по въпроса, но доколкото разбирам, не е много възможно, защото не са в много добро състояние, трябва да се актуализират, стари съветски са машини, И аз съм по-песимист за военните самолети, отколкото по отношение на друга военна техника.
Олена Абрамович:
Заради състоянието на тези самолети ли е или…?
Андрей Ковачев:
Да, колко от тях могат да летят, има ли резервни части за тях. След определен брой летателни часове трябва да се сменят двигателите… това вече е проблем и за България, затова и чакаме F-16.
Олена Абрамович:
Последният въпрос е за края на войната. Какви са очакванията сред вашите колеги? Всички четем анализи, има много различни, да кажем, „прогнози“.
Андрей Ковачев:
Опасявам се, че руснаците готвят настъпление сега – в началото на пролетта. Затова доставките на тежки оръжия трябва да са бързи, както и обучението на украинските военни как да ги използват. За да не само спрем Русия, но и да я изтласкаме максимално до границите. И едва тогава ще има възможност за мирни споразумения. Но във всеки случай не съм от хората, които смятат, че трябва да се започват преговори при всякакви условия. Тук много ясно кой е агресорът и кой жертвата. Украйна е жертва. И не можем да искаме от жертвите да се предадат, да пожертват свобода, суверенитет, териториална цялост, с фалшиви очаквания, че това ще донесе мир на целия свят. Всички помним какво се случи след Мюнхен, когато Западът направи отстъпки на Хитлер. На такива хора не може да им се дава повод да празнуват победата на „руския мир“, който се опитват да насаждат с пропагандата си. Тази пропаганда е много опасна, защото те се опитват да променят мирогледа на хората, не само в Украйна, говоря за Запада. За да не станем като „полезните идиоти на Запад“, за които говори Ленин. Надявам се, че такива полезни идиоти, които могат да бъдат манипулирани от руски шпиони, не се срещат често в европейските институции и в столиците на демократичния свят.
Олена Абрамович, кореспондент на „Подробности“:
Благодаря ви много за позицията и подкрепата ви за Украйна!
Андрей Ковачев, евродепутат (ГЕРБ/ЕНП) от България:
Слава на Украйна! Слава на героите!
