Андрей Новаков ГЕРБ/ЕНП: Алтернатива на Европа няма! През следващия мандат в Европейския парламент е важно усилията да са насочени жизненият стандарт в България да се повиши неколкократно!
Г-н Новаков, преди дни излезе информация, че България има усвоени само 4% европейски средства от 2021 г. насам. Как бихте я коментирали, както и факта, че при наличие на няколко източника на финансиране – еврофондове, НПВУ, държавeн бюджет, няма възлагане на проекти?
Не знам дали ще ми повярвате, но съм съвсем искрен в това, което ще кажа. Въпреки предизборния период и силно политизираната среда с удоволствие бих коментирал как различни правителства след 2021 г. са допринесли България да има 100% усвояемост по европейските програми. Да посочвам примери за изпълнени проекти, да говорим за реализираната автомагистрала „Русе – Велико Търново“ и готовия тунел под Шипка. Уви, това остава само блян. За жалост твърдението, че сме усвоили само 4% от отпуснатото европейско финансиране от 2021 г. насам, не е единственият проблем. Националният план за възстановяване и устойчивост е на „трупчета“ и не работи. Оперативните програми тръгнаха с твърде голямо закъснение и наистина са достигнали едва между 3-4% усвояемост.
Има и друга лоша новина. През изминалия програмен период 2014-2020 г. България беше над средното ниво по усвояване на средства в ЕС заедно с държави като Дания. Оказва се, че 2 години по-късно, през които трябваше само да се изпълнят готовите проекти и да бъдат разплатени по оперативните програми, ние сме предпоследни в Европа. След нас е само Малта. Никога не съм вярвал, че ще давам интервю, в което да обяснявам, че България се е превърнала в нетен донор на европейския бюджет. През 2021 г. страната ни е внесла много повече, отколкото е получила. Дали сме пари за бюджета на ЕС, които през Европейския фонд за регионално развитие може да са използвани от Германия или Франция. Ние сме дотирали много по-богати държави! Това е ситуацията.
Не знам какво ще се случи на предстоящите избори у нас на 9 юни, но искрено се надявам хората да не експериментират повече с вота си. Видя се, че управлението на държавата не е и не може да бъде хоби, защото целият народ плаща.
Фактът, че сме станали нетен донор на бюджета на ЕС, представлява сериозно предизвикателство за бъдещото получаване на европейско финансиране. Това е силно инерционен процес, който не може на 10 юни след изборите да бъде спрян и преориентиран в друга посока. В европейските институции често се коментира темата как е възможно България, която е сред най-нуждаещите се държави в ЕС, да е предпоследна по усвояване на евросредствата. Очаквам да има дългосрочни последици. Когато седнем да преговаряме на масата за следващия програмен период – тогава ще ни кажат: „Защо искате повече средства за България, след като тя не използва и тези, които има в момента?“ Солиден аргумент, който трудно можем да оборим.
Как според Вас можем да излезем от ситуацията, и то така, че да не загубим парите от ЕС?
Надявам се служебното правителство да се заеме с този въпрос. Но не да пренаписва или подобрява вече подадени неща, а незабавно да пристъпи към популяризиране на европейските програми и инструменти, да се фокусира върху общините, които са главните бенефициенти. Те трябва да подават проекти и да кандидатстват, за да може да се разплаща.
Най-отчайващото в ситуацията е, че разплащанията по НПВУ приключват през 2026 г. С всеки изминал ден загубите се увеличават. Вече не говорим дали ще има пропуснати ползи, а колко ще са те.
Какво трябва да се направи, за да се намалят щетите?
Служебното правителство трябва да влезе в спешна комуникация с Европейската комисия, като се опита да обясни забавянето с форсмажор, защото имаше много честа смяна на правителства и политическа нестабилност, и да поиска удължаване на срока, в който може да се използва финансирането от НПВУ. Не бива да допускаме смехотворен резултат от например 4-5% усвояемост от над 15 млрд. лв. Трябва с НСОРБ, с кметовете да се работи и за всеки един проект, който може да се подаде, да бъде оказана административна помощ, за да получи одобрение и да започне авансово плащане. Дори и с такава подкрепа ще бъде доста трудно да се възползваме от средствата по Плана, защото не виждам какви проекти на стойност 15 млрд. лв. могат да бъдат написани за година и половина, подадени и изпълнени, а и отчетени. Струва ми се сериозно предизвикателство.
Длъжен съм да припомня за Вашата аудитория, че НПВУ трябваше да бъде внесен през 2021 г. (коригираният НПВУ е внесен в края на 2023 г. – бел. ред.), а разговорът с Вас го водим през април 2024 г. За три години сме усвоили 3% по НПВУ. Тези проценти за мен са отчайващи. Още повече, че аз бях главният преговарящ на Европейския парламент по общия регламент за управление на европейските фондове. Исках моята държава да е пример за това как се възползва от европейското финансиране, включително със стартирането на строителството на ключови обекти. Отсечката от лот 3.2 на АМ „Струма“, която се бави дълги години, трябва да влезе в учебниците като урок, показващ обезсмислянето на предходни инвестиции.
Много проекти можеше да бъдат финансирани, ако се беше запазил първоначалният вариант на НПВУ. В него имаше обновяване на уличното осветление почти в цяла България – дългосрочна инвестиция, която спестява милиони на общините, хидромелиорации и канали за напояване в Северна България, които да вдигнат добивите и да донесат добавена стойност на страната. Всичко това остана на хартия.
Какви ще бъдат пропуснатите ползи и щетите, които забавянето в усвояването на средства от ЕС, ще донесе на България?
Проекти, които можеше да финансираме безвъзмездно от ЕС, ще трябва да ги изпълним със собствени средства. Спомням си назад в годините, когато повдигах темата, че Националният план за възстановяване и устойчивост не върви добре, и по време на служебните правителства, и след това – отговорът беше: „Ние не сме опашкари в ЕС. Ние работим за това да станем богати, да не се фокусираме толкова в тези пари“. Аз тогава казах, че не мога да повярвам някой да каже: „Ние сме много богата държава, за какво са ни тези 15 млрд. лева?“ Направо е смехотворно.
Предстоят избори за нов Европейски парламент. Какви трябва да са основните приоритети, върху които да се фокусира работата му, за да отговори адекватно на съвременните предизвикателствата и на очакванията на европейските граждани?
На първо място начинът, по който следващият ЕП комуникира с гражданите, трябва да е на много по-човешки език, за да няма усещането, че институциите в Брюксел са се дистанцирали и са си самодостатъчни, като не говорят на езика на хората.
Второ – трябва да се преразгледат тези свръхамбициозни цели, които ЕС си е поставил, защото те изправят пред изпитание много домакинства в Европа. Водят до повишаване на цените на продукти и стоки, горива. Тук включвам и много от препоръките на Зелената сделка.
Важно е европейските институции да спрат да се месят в решенията на хората и да ги оставят сами да преценят дали да си купят електромобил или такъв с двигател с вътрешно горене. Нека стимулираме чистото производство, но не да третираме като престъпници всички, които карат обикновени коли, защото просто не могат да си позволят други.
Относно България – 17-те личности, които изберем да ни представляват в ЕП, трябва да работят като един и да продължат добрата практика, която имаме в момента – да отстояваме националните каузи, като например тази за розовото масло и редица други. С общи усилия успяхме да прокараме резолюция, която да позволява камионите да се проверяват за 60 секунди по европейските граници. Най-важното е следващото редовно българско правителство най-после да разпознае делегацията ни в Европейския парламент като национален актив, като капитал и да съгласува с представителите на България в ЕП общи действия и приоритети. Толкова много досиета има, които касаят България, а често пъти трудно получаваме националната позиция по тях. Това трябва да се промени.
Бихте ли коментирали кохезионната политика и нейното място в бъдещите политики на ЕС. Трябва ли да се запази тя и като възможности, да се разшири или промени?
Онези, които твърдят, че кохезионната политика е приключила своя жизнен цикъл и няма какво повече да се очаква от нея, трябва да си дадат сметка, че тя е от полза за целия ЕС. Според мен всички фондове по нея е необходимо да се отворят за 27-те държави членки и един път завинаги да престанем да се делим на кой колко внася и кой колко получава. Ключово е да печелят онези проекти, които са важни за Европа. Благодарение на стратегическото си местоположение, например България има шанс за всеки свой проект за мост на Дунав. Те могат да бъдат обосновавани с фактите, че с реализирането им ще се укрепи източният фланг на НАТО, Европа ще се свърже с Азия и ще се отвори към нови пристанища. Същото важи и за големите ни пътни проекти, като АМ „Струма“, тунела под Шипка и др. Те са изключително важни за ЕС, защото пристанището в Солун ще има връзка с цяла Европа на север. Това са все стратегически проекти, които трябва да обединят следващото редовно правителство и българската делегация в ЕП.
Вие като депутат какво бихте отчели като успех в работата Ви през последните пет години и за какво не Ви остана време? Върху какво бихте се фокусирали в бъдещия Европарламент?
Доволен съм, че посветих огромна част от усилията и работата си да помогна на българския транспортен бранш, който генерира 15% от БВП на нашата държава и осигурява препитание на над 100 хиляди семейства. Радвам се също така, че се отдадох на каузи като тази за защита на българското розово масло.
Голям успех за мен бе, че ми бе поверено да отчета бюджета на целия ЕП. Удовлетворен съм и че имах възможност да работя за това какви да бъдат правилата за европейските фондове във всяка една държава членка. Бях избран за председател на Европейската железопътна асоциация – ERA, и си взаимодействах с производители на влакове, трамваи, с жп оператори, които превозват милиони пътници годишно.
Радвам се, че по моя покана организирахме десетки събития у нас и в Брюксел, на които да промотираме нашата страна като привлекателна дестинация за инвестиции и туризъм. Успях да допринеса в екип с много хора България да бъде презентирана в ЕС с повече положителни новини.
Изпитвам неудовлетворение, че не оказах достатъчно натиск и не обясних рисковете по време на служебните правителства за загуба на европейски средства. Въпреки опитите ми и нееднократните ми изявления, че трябва незабавно да бъдат предприети действия, сме изправени пред момент, в който страната ни трябва да калкулира загуби. Тук обаче тази отговорност трябва да тежи най-много на онези, които са били персонално ангажирани с управлението на европейските средства у нас.
Към какво ще насочите Вашите послания в кампанията, която предстои? Какво искате да кажете на хората?
Моите послания ще са, че алтернатива на Европа няма. Наши каузи трябва да са Шенген и влизане в еврозоната. През следващия мандат в ЕП е важно усилията да са насочени жизненият стандарт в България да се повиши неколкократно. Това нещо може да бъде постигнато с инструментите, които европейският бюджет ни дава. 8 от всеки 10 лева от публичните средства, които са инвестирани в общественозначими проекти, са дошли от Брюксел. Ключово е усвояването на евросредствата да е задължителен национален приоритет до момента, в който страната ни не е достатъчно богата, за да финансира сама необходимите проекти. Ние имаме едно златно яйце, което само трябва да полираме и да го покажем – това е нашето стратегическо местоположение.
Нужно е да развием пътната си мрежа по начин, по който да станем незаобиколим фактор – имаме пристанище на Черно море и най-голямата сухопътна граница в Европа – тази на Капитан Андреево. Портата към Европа е в България. Постигнем ли тази цел, може да се окажем благословени, защото всяка стока, която идва от който и да е край на света, ще минава през страната ни и ще допринася за развитието на нашата икономика. Ще се създават работни места.
Аз лично ще изпитам удоволствие да дочакам да видя резултата от жалбата ни в Съда на ЕС, който ако се произнесе в наша полза, би обявил част от Пакета „Мобилност“ за незаконосъобразна и тя ще спре да се прилага – именно, че е задължително връщането на камиони и водачи в техните държави.
На 3 април вестник „Строител“ навърши 15 години. Какво ще ни пожелаете и каква е оценката Ви за изданието на Камарата на строителите в България?
Вие се превърнахте в гласа на българския строителен бранш. Често пъти решаването на проблеми, които засягаха цяла България, тръгваше от Камарата и от Вас – като например този с високите цени на материалите и нуждата от индексация на договорите за строителните проекти, които бяха сключени на цени отпреди кризата. Мисля, че българският строителен сектор е намерил у Вас опора, сигурен фар, който може да ориентира целия отрасъл, а от там насетне и институциите за това от какво има нужда българският строител, как може да се възползва от европейското финансиране. Вие сте източник на достоверна информация. Пожелавам Ви нищо от това, което правите, да не променяте, освен да се опитате да достигате до все повече хора, защото за мен вестник „Строител“ е институция.
