Надявам се скоро да има инструмент за наблюдение на всяка една страна-членка, но и санкции!
Това казва в интервю за „Монитор“ българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП (LIBE)
– Г-н Радев, по ваша инициатива бе организирана дискусия в Европарламента за създаването на европейска стратегия за борба с корупцията. Откъде дойде идеята и каква беше целта?
– Още през миналия мандат много често представяхме мнението на европарламента, че липсва дебат за борбата с корупцията и организираната престъпност на ниво Европейски съюз. През 2014 година имаше доклад на Европейската комисия за нивото на корупцията във всички държави-членки, който бе публично оповестен. Явно данните бяха толкова стряскащи, че втори такъв доклад после нямаше. А той беше замислен като ежегоден. От там насетне ние призовавахме Европейската комисия да продължи с такъв документ, но тя премина само в наблюдение, свързано с икономиката. Затова поискахме общоевропейски механизъм, с който да се следи върховенството на закона, борбата с корупцията, свободата на медиите, да се наблюдават държавите-членки и да се отправят препоръки. Само така ще има равни стандарти за всички и ще е ясно кой прави този мониторинг. Ако това бе направено по-рано, нямаше да се стигне до дискриминацията над България и Румъния, на която станахме свидетели чрез механизма. Всъщност усещането за корупция според Евробарометър сред държавите-членки е много високо и тук искам да подчертая, че България бе на 11-то място в тази класация. Това съвсем не трябва да ни успокоява, но например в една Гърция усещането за корупция сред населението е 99%, в Италия – 98%, прибалтийските републики – над 90%. Така че явно има нужда от общоевропейски мерки, тъй като корупционните престъпления, злоупотребата с еврофондове, организираните престъпни групи често пъти действат в няколко държави-членки. Трябва да засилим сътрудничеството между отделните членки, правоохранителните органи. Стремим се да направим това и при прането на пари, да засилим обмена на информация. Виждаме, че доста различна е степента на проследяване на прането на пари в различните държави-членки. Така престъпните групи и терористи се насочват към определени държави, където е много по-малка вероятността да бъдат разкрити.
– В кои страни?
– Когато говорим за пране на пари, става дума за част от прибалтийските републики, Малта, Кипър. Проблеми има и виждаме как милиарди са били капиталите, които идват от определени страни. Това е огромна заплаха за държавите-членки на ЕС, тъй като не знаем как са придобити тези средства. Има съмнение и че са от престъпна дейност, че са използвани понякога за финансиране на тероризъм. Това е изключително опасно.
– Казахте, че проблемът се нуждае от общоевропейско решение. Беше ли постигнат някакъв консенсус по време на дискусията?
– По време на дискусията много ясно пролича призивът за ново законодателство. По време на изказването си г-жа Лаура Кьовеши призова за засилване на капацитета на европейската прокуратура. Знаете, че тя ще започне да действа от другата година. Първоначално около 20 души ще работят по 1000 дела. Европейската прокуратура ще се занимава само със случаите на доказани престъпления. Но наистина е необходима нова стратегия. Във втория панел присъства и зам.-прокурорът ни Иван Гешев, който сподели българския опит. Той разказа как у нас е разбита мрежа за нелегално пране на пари, тип Хавала. По този начин понякога се финансират и терористични организации. Така че българският опит беше ценен. Представителите на Еврокомисията също дадоха висока оценка за работата ни. Бях докладчик по регламента за финансовата информация, която засили взаимодействието между службите за финансово разузнаване в отделните държави. Но ние искаме да стигнем още по-надалеч и да имаме по-бърза и по-обемна информация както за банковите преводи, така и за новите форми на разплащане като криптовалутите, защото много често зад тях се крият абсолютно анонимно престъпни организации. По този начин може финансират бизнеса си.
– Да разбирам ли, че прането на пари се превръща в един от най-големите проблеми за ЕС?
– Успяваме да прихванем едва 1% от парите, които са изпрани на ниво ЕС. Това означава, че имаме огромен проблем. А знаете, че когато лишим престъпните организации от финансиране, от там насетне те действат много по-трудно. И не могат да разширяват дейността си. Затова не само борбата с прането на пари, но и отнемането на незаконно придобитите средства също е много важен инструмент за справянето с организираната престъпност и борбата с тероризма. Тук искам да подчертая, че нашата страна има много добро законодателство. Такова имат само няколко държави-членки – това са Италия, Великобритания, Ирландия, Испания. Така че можем да действаме срещу незаконно придобитите средства много бързо и ефективно. Като доказателство мога да посоча, че у нас има съдебни искове за над 3 млрд .лева.
– Между другото и настоящият, и новоизбраният главен прокурор заявиха, че мониторингът за България трябва да отпадне. Ще стане ли факт това?
– Ние сме в процедурата, защото преди няколко седмици беше последният доклад на ЕК, който много ясно заяви, че сме изпълнили ангажиментите си. По 17 точки, които ни бяха дадени за изпълнение, направихме нужните реформи. Препоръката беше да се свали механизмът за България. Не така стои въпросът за Румъния, защото там има отстъпление от независимостта на съдената система. Виждаме, че върховенството на закона на практика не се отстоява достатъчно добре. Румъния, която ни бе давана за пример, е все по-критикувана. От тук насетне ЕК поиска мнението на европарламента и на Европейския съвет. Затова и моята цел беше на събитието, което организирах, да се чуе и българската позиция, тази на магистратите, на ВСС, на главния прокурор. Искахме ясно да заявим реформите да продължат. С мониторинг или без, винаги може да поискаме помощ от Службата за структурни реформи на ЕК, както преди няколко години пристигнаха прокурори от различни държави-членки и си взаимодействаха с българската прокуратура много добре. От тук насетне очаквам още в следващите няколко седмици да имаме позиция на парламента. Видя се, че тя е положителна. По-голямата част от политическите сили са за отпадането на доклада. Имаше критики само от крайно левите. Сега чакаме само позицията на европарламента. Трудно е, защото няма процедура. Това беше инструмент на комисията и сега може да го отмени със самостоятелно решение, но тя реши да чуе мнението на ЕП и на Съвета. Така че се надявам скоро да има положително становище.
– Какви са все пак очакванията ви от новата Европейска комисия, която вече встъпи в длъжност?
– Новата ЕК ясно заяви желанието си да засили мерките за върховенство на закона. В своята програма г-жа Урсула фон дер Лайен ясно каза, че ще работи за създаването на общоевропейски механизъм за върховенство на закона. Очаквам съвсем скоро да има такава законодателна инициатива. Трябва да имаме наистина инструмент, който да наблюдава процесите във всяка една членка, да дава препоръки и да има възможност за санкции. Видяхме, че механизмът за сътрудничество и проверка изигра положителната си роля в началото на периода, в който влязохме в ЕС. Но тогава ние трябваше да наваксаме и със законодателство, и с реформи. После ефектът се изчерпа и механизмът започна да се използва за вътрешнополитически цели. Атакуваха ни заради него и външнополитически и виждате,че вече седма година България не е приета в Шенген, въпреки че сме изпълнили всички технически критерии и реално прилагаме това законодателство на територията на България. Не е нормално да сме извън Шенген и то с обяснението, че имаме мониторинг.
