– Г-н Радев, 244 паунда трябва да плащат българите за работните си визи във Великобритания. 21 европейски страни плащат по-малко, включително и гурбетчиите от Македония. Защо се получава така?
– Причините за двойните стандарти при размера на таксите са чисто политически, за съжаление. Важно е да уточня обаче, че засегнати от дискриминационното отношение са конкретно сезонните работници от България и още 4 държави членки – Естония, Литва, Румъния и Словения. Именно за нас цената за работната виза е 244 британски лири.
Това е стандартната цена, която всички трябва да заплатят. Гражданите на някои държави обаче могат да се възползват от намаление в размер на 55 британски лири. То се прилага за страните, отговарящи на условията за намаляване на определени такси по смисъла на разпоредбите на Социалната харта на Съвета на Европа от 1961 г. Този международен договор, подписан от Великобритания, задължава държавите, които са го ратифицирали, да улеснят гражданите си при придвижване по трудови причини в други страни. 22 от държавите от ЕС са подписали въпросната харта. България и останалите четири дискриминирани държави също са я подписали, но нейна по-късна редакция – от 1996 г., а Великобритания не е страна по нея. Това е и причината разпоредбите за намаляване на въпросните такси да не важат за нас.
По време на преговорите за бъдещите отношения между ЕС и Великобритания в Европарламента настояхме за пълна реципрочност и недискриминация между държавите членки като елемент, който не подлежи на договаряне, който трябва да залегне в споразумението и да бъде подкрепен от надежден механизъм за изпълнение. Включването на такава клауза за недискриминация беше успешно по време на преговорите, но сега виждаме, че правителството на Обединеното кралство се опитва да я заобиколи по всякакъв начин. И до този момент го постига.
– Освен това работодателите във Великобритания не могат да се възползват от отстъпки при наемането на българи. Не се ли дискриминира България по този начин?
– Разбира се, че отново сме дискриминирани, защото тази разлика от 55 британски лири, за която вече споменах, ще има определена социална и практическа цена, особено в случаите, когато работодателят ще покрива разходите за виза. Тогава може да се очаква, че потенциалните работодатели ще предпочетат да наемат работници от страните, облагодетелствани от намалението.
Щом гражданите на България не могат да се ползват от него, очевидно са ощетени от дискриминационното отношение.
– Ще доведе ли това до отдръпване на българи от пазара на труда на Острова?
– Не бих се ангажирал с еднозначен отговор. В крайна сметка проблемната за пет от държавите членки цена се прилага само по отношение на работните визи за сезонни работници.
Става въпрос за хора, заети в сферата на земеделието, които подпомагат например земеделските производители да събират и пакетират продукцията си. Това няма да се отнася за другите т. нар. “имиграционни маршрути”, които засягат висококвалифицираните работници, световните таланти, студентите, предприемачите и пр.
В този ред на мисли, да – има известно основание за отдръпване на българите от пазара на труда на Острова, но то ще бъде единствено в сектора на земеделието.
– Как може да се разреши този казус и да се ползваме с равни такси като за останалите над 20 еврочленки?
– Европейският парламент вече ясно заяви своята позиция и само преди броени дни вкарахме в резолюция текст, осъждащ дискриминационното третиране на гражданите на държавите членки, които не се ползват от същия режим на такси за кандидатстване за виза в Обединеното кралство, какъвто се прилага за останалите страни в ЕС.
Що се отнася до това, което занапред може да се направи, смятам, че трябва да се поиска от Обединеното кралство да разшири основанията за намаляване на цените на визите за сезонни работници, като по този начин позволи да се включат и държави, ратифицирали ревизираната Европейска социална харта от 1996 г.
– Казусът с визите за Великобритания прилича на този с визите за САЩ, където ЕП не можа да убеди ЕК да наложи реципрочен стандарт за влизането на американски граждани с визи на териториите на 4 държави, сред които е и България. Ще успеем ли някога да пътуваме до Щатите без визи, на прав път ли сме в реализирането на тази мечта?
– Не мисля, че трябва да търсим аналогия между двата казуса. Да, и в двата случая има дискриминация спрямо българските граждани, но в единия става въпрос за дискриминационно отношение по повод туристическите визи, а в другия – за работните.
А дали някога ще пътуваме до Щатите без визи – смятам, че това е напълно реално и се надявам скоро да го постигнем. Европейският парламент положи доста усилия в тази посока. Знаете, че през март именно ЕП заведе дело срещу Еврокомисията пред Съда на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията ѝ във връзка с визовата реципрочност. Това на практика означава, че при спечелване на делото ЕК ще се окаже задължена да представи съответния делегиран акт относно временното налагане на визов режим за граждани на трети страни, които не са отменили визите за определени страни от ЕС. Иначе казано, ако не се премахнат визите за гражданите на България, Кипър, Румъния и Хърватия, като пропорционална мярка ще се въведат визи за американските граждани, желаещи да пътуват до Европа. Ще трябва да изчакаме решението по делото, но аз съм обнадежден и смятам, че ще имаме положителен резултат. А щом това стане, ще сме крачка по-близо до безвизовото пътуване.
– Идват ли дните, в които ще пътуваме отново свободно из ЕС, но с имунизационен здравен паспорт?
– Очакванията към този сертификат са големи, но нека да не се заблуждаваме, че ще реши всичките ни проблеми. Цифровият зелен сертификат беше предложен миналия месец от ЕК като начин за улесняване на безопасното свободно движение по време на пандемията. На последната пленарна сесия Европейският парламент прие своята позиция. Ние трябва да координираме действията си, за да гарантираме свободното движение на гражданите в рамките на ЕС. От Европарламента настояваме ваксините и тестовете да бъдат достъпни и безплатни за всички граждани. Държавите членки не следва да въвеждат допълнителни ограничения като карантини и тестове за притежателите на удостоверението.
Настоящото предложение обаче не трябва да се бърка с паспорт! Това дали имате, или не въпросния сертификат, не променя вашите права за свободно движение! С други думи, ако нямате такъв сертификат, най-вероятно ще трябва да пътувате както досега, с тест в ръка, който евентуално ще бъде проверяван по-щателно на границата заради възможни фалшификации.
Сега предстоят преговори между ЕП и съвета за постигане на окончателен текст за сертификата и уточняване на всички детайли. Целта е да постигнем споразумение преди активния туристически сезон. Има я политическата воля да дадем възможност на европейските граждани да пътуват по-лесно през лятната си ваканция.
– Какви са нагласите в ЕС за китайската и руската ваксина, които все още не са признати за употреба от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА)?
– В началото на март ЕМА обяви, че е започнала процедурата по оценка на руската ваксина “Спутник V”. Кога тя ще получи официално одобрение, още е трудно да се каже. Решението ѝ ще бъде взето по същите критерии като за останалите ваксини. Знаем, че няколко държави, като Унгария, Словакия и Чехия, закупиха ваксини, които още не са официално одобрени от ЕМА, каквито са руската и китайската.
Що се отнася до удостоверението на ЕС за COVID-19, както ЕП прие да го нарича – държавите членки трябва да приемат удостоверения за ваксинация, издадени в други страни от ЕС, с препарат, разрешен за употреба от ЕМА. Но сами ще могат да решават дали да приемат и удостоверения за ваксинация с препарати, включени в списъците на Световната здравна организация за спешна употреба.
– Как би се приело от европейските наблюдатели предложението да се премахнат специализираният съд и прокуратура в България?
– Да не забравяме, че тези институции бяха създадени и развити с цел да отговорят на препоръките на Еврокомисията за борбата с организираната престъпност и корупцията в докладите по Механизма за сътрудничество и проверка.
Например началото на КПКОНПИ беше поставено през 2017 и 2018 г., когато България проведе цялостна реформа на своите правни и институционални антикорупционни рамки. В резултат на работата на КПКОНПИ до юни 2020 г. имаше 309 окончателни съдебни решения, потвърждаващи конфискацията на активи на обща стойност 133 133 611,25 лв.
В доклада на ЕК от януари 2017 г. се отчитат постигнатите трайни резултати в работата на специализирания съд и специализираната прокуратура за борба с организираната престъпност. Последният доклад от 2019 г. пък ясно изразява положителната позиция за КПКОНПИ. Именно препоръка 17 – “Да се приемат необходимите изменения в Закона за конфискация на престъпни активи и да се гарантира, че Комисията за незаконно отнемане на активи продължава да работи независимо и ефективно”, се счита за изпълнена и това доведе до временно приключване на мониторинга по този показател.
Докладът на ЕК за 2020 г. за върховенството на закона също призна, че антикорупционните разпоредби в България тепърва започват да дават плодове, независимо че някои предизвикателства остават.
Евентуалното закриване на КПКОНПИ например ще доведе до спирането на повече от 700 искови производства в първа, въззивна или касационна инстанция, проведени срещу над 1600 лица. Стойността на претендираните активи за конфискация в тези случаи надхвърля 1,5 млрд. евро (3 млрд. лв.). Предложените промени ще спрат образуваните производства и дела срещу физически и юридически лица, някои от които са сред най-емблематичните олигарси в България през последните две десетилетия. Това ще доведе до образуването на стотици нови дела, с нови експерти, с нови експертизи, с нови разходи.
От ЕК вече заявиха, че наблюдават промените. Според мен такива драстични стъпки като закриване на тези институции трябва да бъдат правени едва след сериозни консултации с нашите европейски партньори, с неправителствения сектор, с гражданите.
