– Г-н Ковачев, на 19 юни членовете на Европейския съвет ще обсъдят въпроса за фонд за възстановяване в отговор на кризата с COVID-19 и нов дългосрочен бюджет на ЕС. Последно бе обявено, че България ще получи близо 13 млрд. евро по плана на Европейската комисия за възстановяване от коронавируса. Това окончателната сума, която ще получи страната ни ли е, или са възможни промени?
– Това е предложението на Европейската комисия, което е изключително добро и много амбициозно. Сега трябва Европейският съвет да го потвърди и да поиска промяна. Аз не очаквам тази седмица на Съвета, който също ще е виртуален, да има решение. По всяка вероятност през юли месец ще има най-малко един или два Съвета, където ще се търси решение. Така наречената „пестелива” четворка вчера направи анонс, че настоява за повече заеми, отколкото безвъзмездна помощ, както и по-бързо връщане на дългосрочните заеми, които ЕК ще вземе от международните пазари. България подкрепя първоначалното предложение на ЕК, защото то е много добро за европейската икономика, конкурентоспособността на нашия континент и в частност за страната ни.
Много са важни, както винаги, детайлите – кога и как ще бъдат връщани тези средства. 500 млрд. е безвъзмездната помощ, а близо 250 млрд. -дългосрочен заем.
– Какви ще са условията за финансиране от фонда за възстановяване от коронавируса?
– Трябва да сме наясно, че тези средства се дават, за да може европейските икономики да са конкурентоспособни, да инвестират в приоритетите, които са с предимство за целия ЕС. Това са инвестиции в модерни и иновативни технологии, в дигитални технологии, екологични технологии, свързани с целта на ЕС до 2050 година да бъде неутрална икономиката ни и инвестирането в образование, което да подготви кадрите на бъдещето, които ще работят в тези иновативни сфери. Ще бъде вложено и в здравеопазване – в подготовка на държавите при случай на подобни пандемии.
– Как точно ще бъде подпомогнато здравеопазването у нас?
– Всяко от националните правителства трябва да представи план как смята да използва средствата. Може да бъдат използвани и за закупуване на медицинска техника, която да отговаря на последните стандарти – както за диагностика, така и за лечение. Дори може да се използват и за изграждането и закупуването на медицинска инфраструктура.
– Стана ясно, че България се надява да има достъп до 692 млн. евро още в рамките на тази година. Как трябва да се разработят механизмите за грантовите схеми, за да може финансирането да бъде осъществено в най-кратки срокове?
– ЕК още през март месец даде възможност на страните-членки да използват ресурса, който имат по оперативните програми, по най-гъвкав начин за справяне с кризата по схемите, които са останали като подпомагане, като „60/40” в България за подпомагане на бизнеса. Те са в помощ на хората, които са временно без работа. Всичко зависи от това колко бързо правителството ще ги защити за усвояване в сферите, в които има най-голяма нужда. В България това са туризмът, малките и средни предприятия, услугите, както и ресторанти, и хотели. Това са сферите, където много бързо трябва да бъде възстановена икономически дейността.
– Докога най-рано може да бъде осъществено получаването на първите средства?
– Европейският съвет все още не е взел окончателно решението и това трябва да се случи, надявам се, през юли месец. Всяко правителство трябва да представи своя план за развитие и за използването на тези средства, като по-голямата част е предложено да бъдат безвъзмездна помощ и по-малката част да бъдат като дългосрочни заеми. Не е задължително тези средства да бъдат използвани, това е възможност за всяка страна. Максимално до тази сума, която Вие казахте, ако така остане предложението на комисията, средствата трябва да бъдат използвани за проекти, в които има смисъл за бъдещето, а не за поддържането на остарели технологии.
– По последни данни бе обявено, че страната ни ще получи много повече, отколкото ще даде в бюджета на ЕС. Възможно ли е това да се промени, ако страните-членки на ЕС не одобрят предложението на ЕК?
– Категорично не! Внушенията, за това, че България едва ли не щяла да плаща повече, отколкото да получи, това са абсолютно недоброжелателни внушения. Няма такова нещо и няма и такава опция. Страна като България, която има още много да навакса, получава европейска солидарност от другите страни и няма как да се окаже платец в бюджета. Това на този етап не е така. Един ден, надявам се, когато ние наваксаме нашето изоставане от комунизма и от престъпленията от 44-та до 89-та година, когато се възстанови от този режим и станем със съпоставима икономика със страните от Северна и Западна Европа, тогава в солидарността ще участваме и с повече средства, които да отидат в европейския бюджет, но сега солидарността е основният принцип на ЕС и ние я получаваме от нашите европейски партньори.
– Кога се очаква да бъде съгласувано окончателното решение?
– Никой не може да се наеме в момента да гадае. Има наистина противопоставяне между тази четворка от Швеция, Дания, Нидерландия и Австрия, които искат по-консервативен фонд за възстановяване, с по-малко средства като безвъзмездна помощ и по-бързо връщане на тези средства от международните пазари, и другите страни, които искат да има по-голяма възможност за безвъзмездна помощ. При всички положения, когато вземеш пари назаем, трябва да ги върнеш. Става въпрос за ЕК, която за първи път в историята ще вземе върху своите плещи този заем. Той ще бъде гарантиран с европейския бюджет. Това означава, че ЕК трябва да го върне един ден. Това ще бъде, разбира се, много дългосрочен заем. В следващите десетилетия трябва да бъде върнат този огромен заем от 750 млрд., ако остане тази сума. Това означава, че или трябва да бъдат увеличени вноските на страните членки в следващата многогодишни финансова рамка – 2027-ма година, или трябва да бъде намален бюджетът на ЕС и по-малко да се използват средства като солидарност, или ЕС трябва да има собствени ресурси. Тук ще застъпя моето мнение, че ЕС трябва да има собствени ресурси, част от данъци, от транзакции на мултинационални компании, като „Амазаон”, като „Гугъл” и пр., които генерират печалби на европейския пазар, но не плащат тук данъци. Те трябва да са обложени с данъци или такси, които да бъдат в полза директно на европейския бюджет. Това ще се явява един вид като собствен ресурс на ЕС, с което да може да бъдат намалени вноските на страните членки.
– Беше анонсирано, че голяма част от фонда ще бъдат безвъзмездна помощ, а по-малка дългосрочни заеми, това така ли ще остане? Как ще бъдат върнати парите от заема?
– Безвъзмездната помощ ще остане по-голяма, но при всички положения това е рамка, в която всяка държава членка сама може да реши дали да използва максимално тази рамка на безвъзмездна помощ и на дългосрочен заем, или да не я използва. Ако България реши, че не иска да използва дългосрочен заем, то тогава няма да използва. Тя ще се възползва дотолкова, доколкото е възможно за безвъзмездната помощ. ЕК, като рейтинг има три пъти “А”, което е най-високият рейтинг на света. Това означава, че ЕК, взимайки пари от международните пазари, то те са по-евтини и съответно по-изгодни за по-дълъг срок на връщане в по-дори условия. Ако България вземе, като страна, заем от международните пазари, то той ще бъде на по-неизгодни условия. Това е идеята, за да не взима страната ни заема, който беше гласуван март месец. Вместо това ЕК може да вземе на много по-изгодни условия такъв заем. Пак казвам, това е само възможност, която българското правителство ще реши после дали да се възползва от заема, или само да се ограничи до приемането на безвъзмездната помощ. По никакъв начин не може да се представи фондът за възстановяване като нещо, което ще бъде негатив за България. Изключително позитивно е. За първи път такава огромна сума ние потенциално можем да използваме, като подготвим добри проекти и добри сфери, в които да се инвестира подготвяне на кадри за нови професии, дигитални зелени технологии, здравеопазване, която също е много важна тема, защото трябва да използваме тези средства за модернизация на нашата здравна инфраструктура и за достъпа до лечения, които са осигурени със съвременните техники, които съществуват.
Заемът няма как да натежи на икономиката на България, защото той ще се връща до 2050 година. Всички негативни психози са абсолютно неверни. Парите ще се връщат много далеч в бъдещето и на много добри условия.
– Преди няколко дни стана ясно, че Северна Македония ще проведе парламентарни избори на 15-и юли. Как очаквате да се развие политическата обстановка в нашата съседка?
– Първо трябва да видим и как се развива епидемията в Северна Македония и дали те ще успеят наистина на 15 юли да проведат изборите. Аз им пожелавам успех, да има демократични и признати от всички избори, да има функциониращо правителство в Република Северна Македония и, разбира се, да може с него да се работи за тяхната европейска интеграция и за осъществяването на договор за добросъседство с България. Там, знаете, че имаме много да се наваксва от изоставането, което се случи по тяхно искане при неработещата комисия от края на ноември месец миналата година, както и натрупаните проблеми с това.
