Свободата на медиите, плурализмът, независимостта и безопасността на журналистите са основни елементи на правото на свобода на изразяване и на информация и са от съществено значение за демократичното функциониране на ЕС. Евродепутатите виждат „задълбочаващ се модел на сплашване с цел заглушаване на гласовете на журналистите“.
На 25 ноември миналата година Европейският парламент прие резолюция относно укрепването на свободата на медиите, насочена към борбата със световната дезинформация.
Нова, специална комисия беше създадена в Европейския парламент. Нейната задача е да извърши задълбочен анализ на т.нар. хибридни атаки от трети страни срещу демократичните процеси в Европейския съюз.
Едно от последните проучвания на Евробарометър категорично твърди, че над 30 % от европейските граждани ежедневно срещат новини, за които смятат, че представят погрешно действителността или дори са неверни.
Видинчани смятат, че нарастващата все повече дезинформация се дължи на световната пандемия.
„Заблуда на хората – това е целта на този тип новини. Винаги докато има противоборство между партиите, ще има фалшиви новини. Няма начин, по който можем да се преборим. Трябва повече да разсъждаваме и мислим. Контролът се нарича цензура, но удачно ли е? Изходът е новината да я пречупиш през различни източници“.
Пандемията от коронавирус засегна не само здравето на хората и икономиката, но и провокира вълна от неточна или заблуждаваща информация, която на свой ред може да навреди на здравето и да попречи на овладяването на кризата. Затова ЕС предприе мерки срещу дезинформационните кампании.
С новите технологии дезинформацията придоби застрашителна сила, обясни българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент и член на Специалната комисия по въпросите на външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз (INGE) д-р Андрей Ковачев
„Дезинформацията съпътства хората от самото начало на човешкия живот на тази планета. С новите технологии обаче започна да придобива голяма, много застрашителна сила. Една полуистина, една фалшификация се разпространява за минути сред огромни части на населението“.
Ковачев е единственият българин член на Специалната комисия по въпросите на външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз.
„Затова отговорността на платформите, на законодателите, на доставчиците на медийни услуги, е много по-голяма днес. Трябва да бъде намерен най-добър баланс между запазването на изразяването, свободата на медиите, но и гарантирането, че този феномен на дезинформацията ще бъде минимализиран. Всеки има право на собственото мнение, когато е в рамките на закона и не призовава към насилие или нещо нелегално, но никой няма право на собствени факти“.
Европейският съюз се стреми да предоставя обективна и надеждна информация. Затова е създадена обща страница за европейските мерки срещу кризата, която скоро ще съдържа и специална информация за развенчаване на често срещани митове, свързани с епидемията.
Изключително важно е да се засили превантивната ни борба срещу чуждестранната намеса и фалшивите новини, защото нашата демокрация зависи от това хората да вземат информирани решения, каза още Андрей Ковачев.
„Фактите са свещени, не може някой да ги променя, за да аргументира една или друга позиция, да се опитва да променя обществени нагласи, дали предизборни или в сферата на здравеопазването и ваксинацията, когато се опитват да налагат различно от научнообоснованото мнение. В момента се работи над законодателни пакети в Европейския парламент. Това са два законодателни документи, които да регулират ролята и отговорностите на големите интернет платформи“.
По какъв начин дезинформацията атакува България и другите европейски страни?
„Във всяка страна тези, които се опитват да разпространяват дезинформация, напипват кои са най-чувствителните теми за всяко общество. Работи се над такива, които да променят обществените нагласи. В България има руска дезинформационна кампания“.
Борбата с дезинформацията продължава да бъде глобална политика. Затова евродепутатите подчертават, че цифровото образование трябва да започва още в училище: за да може от най-ранна възраст личността да умее да различава фалшивите новини.
ℹ Чуйте в аудиото повече за мерките и борбата на ЕС с фалшивите новини и дезинформацията ⬇
